Предизвикателството да се използва рециклирана пластмаса в ИТ продуктите

ИТ индустрията върви към момента, в който всички пластмасови елементи в даден лаптоп или смартфон ще са от 100% рециклирани полимери (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)

Acer, Apple, Dell, Samsung и много други производители на компютри и електроника ни уверяват, че използват и ще използват все повече рециклирана пластмаса в своите продукти. Това би трябвало да е важен аргумент при вземане на решение за избор и покупка. Но използването на рециклирана пластмаса в ИТ продуктите е голямо предизвикателство.

От най-малкия телефон в джоба до гигантските кораби с хиляди контейнери, прекосяващи океана – пластмасата е вездесъща. Този синтетичен материал се е превърнал в съществена част от нашето ежедневие, ала употребата му трови природата ни.

Най-често пластмасата завършва своя жизнен път в моретата и най-вече в океаните, където се носи по повърхността в големи групи. Някои от тези купчини плаваща пластмаса са с големината на цял остров.

Под въздействието на морската вода и слънчевите лъчи пластмасата се разпада на по-малки частици. Тези късчета често биват налапвани от рибите и другите морски обитатели. Ако все пак не попадне в стомаха на някое животно, тя скоро се озовава или на някой далечен бряг, или на морското дъно. В последните години учени откриха късове пластмаса дори на най-големи дълбочини, в непристъпни подводни падини.

Според Програмата на ООН за околната среда, от 1950 г. до 2017 г. в световен мащаб са произведени над 7 милиарда тона пластмасови отпадъци. Според Световния икономически форум, всяка година се генерират над 400 милиона тона. UNEP съобщава още, че всяка година 85% от пластмасовите отпадъци се озовават в сметищата.

Има много начини, по които технологичните компании могат да намалят употребата на пластмаса. Това не е толкова лесно, колкото изглежда, но все пак ръководството на доста ИТ производители вече вижда ползите от усилието.

Постепенна замяна

Голяма част от ИТ производителите започнаха своите усилия за намаляване употребата на пластмаса отвън навътре“: от опаковките. Пластмасовите покрития отстъпиха нарециклиран картон, а найлоновите обвивки отпаднаха за сметка на хартиени.

По-нататък започнаха да се появяват компоненти с процент рециклирана пластмаса. Например, капакът на един лаптоп може да бъде изработен от пластмаса, в която 20, 30 или дори 40% от материала идва от рециклирана суровина. По подобен начин и пластмасовият гръб на смартфон може да бъде направен с участието на рециклирани полимери.

Появиха се и лаптопи, при които целият корпус е изработен от рециклирана пластмаса. Производителят Acer, например, акцентира на това чрез цвета: „неопределено“ сив с множество ситни разноцветни точици, наподобяващи късчета от нещо цяло в общата смес.

Някои производители започнаха да използват рециклирана пластмаса и за бутоните на клавиатурите.

Производителят Acer акцентира на рециклирането чрез цвета на полимерните елементи в корпуса на Aspire Vero (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)

Сол и слънце

Експертите в сферата на т. нар. кръгова икономика и устойчиво развитие посочват, че пластмасовите материали, извадени от океана, биват разградени от солта в морската вода и слънцето – и следователно е много трудно да бъдат преработени и и използвани повторно. Това е причината, поради която много от производителите търсят партньорства със специализирани организации, посветени на събирането и извличането на пластмасовите отпадъци от околната среда, пресяването и сортирането им, както и евентуалната подготовка за преработка.

По-съществен ефект би имало пластмасата да се събира, преди да се е озовала в океана или на сметищата, под UV лъчите на слънцето. Така би имало повече и по-годен материал, който да се върне обратно в икономиката.

Подобен подход обаче изисква малко повече от партньорство с организации за събиране на пластмасови отпадъци. Нужно е идеята за рециклирането да бъде заложена в жизнения цикъл на продукта.

Методът на милкаря

Въпросната философия философия е позната още като „намалявай употребата, използвай повторно, рециклирай“ или „трите R” (reduce, reuse, recycle).

Крайната цел би била изобщо да не се правят компоненти от „нова“ пластмаса. Експертите напомнят похвата, известен като „метода на милкаря“: клиентите връщат празните си бутилки от мляко, за да получат пълни. Целта е ясна: улесняване на рециклирането.

Стимули като въвеждането на такса за връщане на празна бутилка би могла да е от полза в подобна схема. Така би намалявала нуждата от нови суровини.

Но да е здраво

От друга страна, рециклираната пластмаса може да варира в качеството си – в зависимост от произхода. Купувачите обаче имат определени предположения и очаквания относно свойствата на материалите. Човек все пак очаква един лаптоп да бъде издръжлив, а смартфонът да може да издържа на случайно изпускане на земята. Това само по себе си е ограничение за количествата и вида на пластмасовата смес, която може да бъде вложена в производството на нов продукт. Същото, впрочем, е ограничение и за използването на био-пластмаси.

Ръководството се намесва

За да се случи промяната, макар и постепенно, от първостепенно значение е изпълнителният екип на технологична компания да хареса идеята за постепенното премахване на пластмасите и въвеждането на рециклиране. А за да се случи това, еко-отговорниците в ИТ компаниите често пъти „продават“ идеята като голяма „иновация“.

И може би това луксозно определение не е чак толкова пресилено. Дали пък няма скоро да видим първата ИТ компания, която ще измисли как да направи електрониката в своите продукти заменима, подобно на бутилките за мляко?