Нивото на CO2 емисиите, генерирани при създаване на специфични AI модели, започва да тревожи еколозите (снимка: CC0 Public Domain)
Колко електроенергия консумират алгоритмите с изкуствен интелект? Този въпрос бавно, но сигурно надвисва като буреносен облак над бързоразвиващата се индустрия на изкуствения разум и в частност генеративните AI. Той, заедно с въпроса за водното потребление, обещават да тормозят технологичния свят занапред.
Ако запитаме ChatGPT “Колко енергия консумираш“, какво ли ще ни отговори той? „Като езиков модел с изкуствен разум аз нямам физическо присъствие или не консумирам енергия директно“, ще отговори. Или може би: „консумацията на енергия, свързана с моите изчисления, е свързана основно със сървърите и инфраструктурата, използвани за хостване и управление на модела“.
Bard на Google е още по-дързък. „Моят въглероден отпечатък е нулев“, твърди системата. Попитан за енергията, която се изразходва при създаването и обучението му, той отговаря: „не е публично известно“.
Колко точно енергия консумира AI?
Да, безспорно AI програмите са безплътни. Но те се захранват от мрежи от сървъри в центрове за данни по целия свят, които изискват големи количества енергия за изчислителната си дейност за охлаждане. И тъй като AI програмите са доста сложни, те изискват доста енергия – повече от другите видове изчисления.
Но колко точно енергия „гълтат“? Това май никой не може да каже със сигурност. За сметка на това общността на еко-педантите става все по-настойчива в исканията си за намаляване на въглеродния отпечатък на ИТ индустрията.
Докато се надпреварват в изграждането на все по-сложни AI модели, компании като OpenAI (създател на ChatGPT), Google, Meta и Microsoft не разкриват разкрият колко точно електричество е необходимо за обучение и работа на техните AI модели, какви източници на енергия захранват техните центрове за данни, нито дори къде се намират тези дата-центрове.
Опасност от екологични щети
Сега, когато технологичната индустрия бърза да включи генеративните AI в почти всичко – от електронната поща през търсачките до приложенията за доставка на храна и услуги за психично здраве – експерти и изследователи в индустрията предупреждават, че неконтролираното развитие на технологията може да доведе до значителни екологични щети.
„Това експоненциално увеличение на използването на AI води след себе си необходимостта от все повече и повече енергия“, каза Саша Лучони, еко-ръководител в компанията за AI Hugging Face. Лучони е сред шепата изследователи, които се опитват да оценят CO2 емисиите, генерирани при създаването на специфични AI модели.
В изследователска статия, която все още не е рецензирана, тя и нейните съавтори изчисляват количеството енергия, използвано за обучение на големия езиков модел на Hugging Face – Bloom; енергията, използвана за производството на хардуера на суперкомпютъра, на който работи, и поддържането на неговата инфраструктура; електричеството, използвано за изчислителната дейност на програмата след стартирането й. Учените са открили, че той генерира около 50 тона емисии въглероден диоксид.
Междувременно по-новите AI модели стават все по-големи – и по-енергийно „лакоми“. Те изискват използването на повече и по-мощни графични процесори (GPU) и отнемат повече време за обучение – изразходвайки повече ресурси и енергия, каза Лучони.
В търсене на евтина енергия
Като цяло компаниите-разрабочици на AI модели са склонни да изграждат центрове за данни там, където енергията е най-евтина. Тъй като големи технологични фирми като Google и Microsoft се стремят към постигането на нулеви нетни емисии, те са особено мотивирани да строят своите изчислителни съоръжения в райони, където има изобилие на слънчева или вятърна енергия.
Такива райони обаче са традиционно бедни на водни ресурси. Това означава ограничени възможности за водно охлаждане на центровете за данни, което пък се отразява на консумацията на електроенергия за охлаждане.
Когато водещи специалисти в областта на изкуствения интелект неотдавна призоваха за регулиране на AI развитието и предотвратяване на „екзистенциалния риск“, породен от изкуствения разум, това предизвика каскада от спекулации относно заплахите, които суперинтелектът представлява за обществото. Но изследователите предупредиха, че един от най-непосредствените рискове всъщност е екологичният.
Струва ли си цената
Ако компаниите са по-прозрачни относно използваните природни ресурси и въглеродните емисии, отделяни при създаването и използването на AI модели, те биха могли да помогнат за разрешаването на проблема с въглеродния отпечатък на генеративните модели. Този въпрос, спред Лучони, следва да се разглежда през призмата на полезността за човешкото общество.
Използването на AI може да си струва цената, която ще се плати от гледна точка на околната сред, когато алгоритмите се използват за лечение на рак, но в много случаи алгоритмите биват впрягани в работа, която носи ниска социална стойност – и тогава не си струва цената, която се плаща от гледна точка на консумацията на природните ресурси.