Първото приложение на общоевропейския закон за изкуствения разум може да стане факт на летните Олимпийски игри през 2024 г. във Франция (снимка: CC0 Public Domain)
В сряда, 14 юни, Европейският парламент прие общата си позиция относно Закона за изкуствения интелект с преобладаващо мнозинство. С това се отваря вратата към междуинституционалните преговори за оформянето на първия в света цялостен закон за изкуствения интелект.
„Законът за AI ще даде тон в глобален мащаб относно развитието и управлението на изкуствения интелект,“ посочи съдокладчикът Драгош Тудораче от Румъния. „Той ще гарантира, че технологията е готова радикално да трансформира нашите общества чрез огромните ползи, които носи може да предложи, развива се и се използва в съответствие с европейските демократични ценности, основните човешки права и върховенството на закона“.
Изкуственият интелект вече променя живота на хората и няма съмнение, че е настанал правилният момент за регулирането на новото явление, посочи още Тудораче.
Европейският съюз (ЕС) планира да ограничи начина, по който големите технологични фирми използват изкуствен интелект (AI). „Искаме положителният потенциал на изкуствения интелект от гледна точка на креативност и производителност да бъде използван, но също така ще се борим да защитим нашата позиция и да противодействаме на опасностите за нашите демокрации и свободи по време на преговорите със Съвета“, каза друг съдокладчик – Брандо Бенифей от Италия.
Председателят на Европейския парламент Роберта Метсола описа договорения текст като „законодателство, което без съмнение ще определи глобалния стандарт за години напред“. Тя каза, че ЕС вече има способността да задава тона в световен мащаб и че е започнала „нова ера на контрол“.
Регулации
Законът на ЕС за изкуствения интелект, в настоящия си проектен вид, забранява системи за биометрична идентификация в реално време на обществени места. Забранява и системите за биометрична категоризация с използването на „чувствителни характеристики“ като пол, раса, етническа принадлежност, статус на гражданство, религия и политическа ориентация.
Предсказващите огранителни системи, които използват профилиране, местоположение или минало престъпно поведение, също са забранени, наред с използването на системи за разпознаване на емоции в сферата на правоприлагането, управлението на границите, на работното място и в образователните институции.
Нетаргетираното събиране на изображения на лица от интернет или записи от камери за видеонаблюдение за създаване на бази данни за разпознаване на лица, което нарушава правата на човека и правото на неприкосновеност на личния живот, също е забранено. Вижте повече тук.
Това, което сега предстои, е членовете на Европарламента да изгладят детайлите съвместно с представителите на страните от ЕС, преди работният текст на документа да премине през процедурите за утвърждаване като общоевропейска норма.
В търсене на баланс
Нужно е да се гарантира баланс между свобода и безопасност, но също така трябва да има баланс между иновациите и защитата на основните човешки права, посочи Маргрете Вестагер, която ръководи стратегията на ЕС за изуствения интелект.
„Мисля, че всички сте чували и вероятно сте съгласни, че AI е твърде важен, за да не се регулира“, коментира тя преди гласуването. „Това е нещо твърде важно, за да бъде зле регулирано. Един добър регламент, за който всички да постигнем съгласие възможно най-скоро – това трябва да бъде наша обща цел. Нуждаем се и от стабилно прилагане. Имаме нужда от тези задължения, които законът ни дава, за да може реалността да е такава, че хората да са в безопасност“.
Намирането на правилния баланс и регулирането на работата на глобалните технологични компании и всички други заинтересовани страни ще бъде „като Херкулес да се бие със седемглавата хидра,“ коментира Венцислав Иванов, експерт по изкуствен интелект и преподавател в Oxford Business College. Предвид бързото развитие на технологията, задачата, пред която е изправена Европа, е трудна „като да се опитваш да заковеш желе на стената“.
Тим Райт, партньор по регулиране на технологиите и изкуствения интелект в британската правна кантора Fladgate, призова фирмите, които планират да изградят AI системи, да разберат значението на предложената регулация.
„След като Законът за AI бъде финализиран, ЕС ще започне работа по хармонизирани стандарти съгласно закона, които ще се прилагат в целия ЕС“, каза той. „Компаниите не трябва да закъсняват с планирането, подготовката и изпълнението. Точно както при GDPR, неспазването на закона за изкуствения интелект ще има значителна цена“.
Въпреки че потенциалът на изкуствения интелект обещава много ползи за обществото, изследванията показват и колко лесно той може да бъде използван злонамерено. Част от примерите в глобалната практика говорят за случаи, когато легално произведени камери с AI алгоритми се озовават на места, където се използват за злоупотреби с човешките права и свободи и репресии срещу граждани и цели граждански групи.
Предстоящи стъпки
Очаква се до края на годината да се изпълнят и процедурите по утвърждаване на проекта като действителен закон, валиден в целия ЕС. Ако новото европейско законодателство влезе в сила без забавяне, може да се очаква първото мащабно приложение на нормата да бъде система за лицево резпознаване в реално време за наблюдение на тълпите по време на Олимпийските игри 2024 във Франция.