Учени: Време е да приемем смеха сериозно

Али Джоунс

Преди да се научат да говорят и да ходят, бебетата могат да се смеят. Първият смях на глас на около четиримесечна възраст очарова и въодушевява дори и най-уморените родители и от този момент това е инструмент за общуване със света за цял живот.

Смехът е социална спойка, която свързва хората заедно, като им помага да преодоляват и изглаждат всякакви преживявания и стълкновения. И все пак науката знае много малко как става това.

Положителни вибрации

„Смехът заема централно място в опитите ни като хора да координираме и взаимодействаме с другите хора, а не знаем много за това”, казва Стефани Хьол, професор по психология на развитието в Университета на Виена, Австрия.

Хьол работи по проекта Да се смеем заедно, едно от двете финансирани от ЕС проучвания, които разглеждат по нов начин въпроса за щастието.

В изследванията в областта на психологията и невронауката смехът бива засенчен от належащата нужда на медицината да изследва отрицателните емоции, които засягат психичното здраве, като например безпокойството и страха.

Напред излиза клиничното изискване да разберем повече за тези емоции, за да сме в състояние да лекуваме пациентите ефективно.

„Положителните емоции, като смеха, не са така добре изследвани, защото общественото и клиничното им въздействие не е толкова непосредствено”, казва д-р Каролина Плети, изследовател в Университета на Виена. „И все пак, ако искаме да повишим доброто състояние на хората, трябва да увеличаваме положителното и едновременно с това да намаляваме отрицателното”.

Способността на смеха да разчупва ледовете и да проправя път за създаване на социални връзки е лесна за разбиране. Той освобождава ендорфини в тялото, които придават топло чувство на удовлетвореност. Има ли някой, който да не се чувства по-добре след вечер с приятели, прекарана в смях?

Какво точно се случва вътре в мозъка — това искат да разберат по-добре Плети и Хьол през двегодишния проект, който продължава до март 2024 г.

Двоен смях

Двете експертки събират доброволци в двойки, за да наблюдават мозъчната им дейност, когато и двамата се смеят на нещо едновременно, като използват някои от най-смешните лудории на животни, за да осигурят забавлението.

Мозъчната дейност е ритмична. Вече е известно, че говорът и музиката спомагат за синхронизирането на мозъчните ритми между хората.

Когато два ума се настроят на една и съща дължина на вълната, те обработват информацията по-бързо. В резултат на това общуването е по-гладко, а взаимодействието и сътрудничеството са улеснени.

За пръв път изследователите разглеждат динамиката на два мозъка, взаимодействащи в реално време и под въздействието на смеха — както за възрастни, така и за деца.

„Смятаме, че смехът може наистина да има благоприятна роля за настройване на мозъците на хората на една и съща вълна”, казва Хьол. „Това е социален сигнал и, в изследователски план, това е липсващата част от пъзела”.

Технологично устройство за образно изследване на мозъка, което се носи като шапка, улавя мозъчната дейност, докато участниците гледат смешни видеоклипове, смеят се на глупави игри на думи и общуват свободно. Точно тази крайна фаза показва дали смехът може да стимулира синхронизирането на мозъците.

Изненада в теста

Ранните резултати от експериментите с възрастни участници крият изненада.

Да, съвместният смях наистина подобрява неврологичния синхрон, но неочакваната изненада е, че това не трае дълго. Изследователите установяват петминутен интервал, през който мозъците на хората са настроени в един и същ ритъм, преди ефектът да се загуби.

Изследователите ще изучават въздействието на личността и се надяват да разширят проучването, за да включат експерименти, с които да разберат какво става, когато хората вече се познават. Бъдещите изследвания може да зададат въпроса и какво може да се направи за удължаване на тази златна среда на синхронизиране.

Междувременно изследователите обръщат вниманието си към проучването на деца, като ги карат да се смеят със смешни видеоклипове или анимационни филмчета с животни и след това оценяват какво се случва в мозъчната им дейност, когато си сътрудничат в игра.

Това отделно проучване е едно от много малкото, които изучават как децата в предучилищна възраст взаимодействат помежду си и процесите на сътрудничество и синхронизиране на мозъците.

Ако установят, че смехът заедно насърчава положителното поведение, като помага на децата да се разбират, изследователите заявяват, че смехът може един ден да стане образователна техника в училищата — и която може да се прилага в работната среда в света на възрастните.

Емоционален спектър

Проектът за позитивни емоции, или PEP, се концентрира върху 17 от тях, в това число благодарност, страхопочитание, веселие, съчувствие и облекчение, за които липсва подробно и координирано проучване.

Шестгодишната инициатива приключва през август тази година и се ръководи от д-р Диза Саутер, социален психолог към Университета на Амстердам, Нидерландия.

Проектът включва сътрудничество с повече от 60 изследователи от цял свят. В него се анализират мислите и чувствата на повече от 30 000 души от цял свят, за да се сравнят различните видове положителни емоционални преживявания.

„Първостепенната цел на проекта е да се проучи положителната емоция с много повече детайлност”, казва Саутер. „Тя правилно се нарича „щастие”, но ние възприемаме по-широка перспектива, за да разберем дали различните видове положителни емоции може да действат различно”.

Пътеки на паметта

Като проучва израженията на лицето и социалните норми, чиято среда определя как и кога хората показват положителни емоции, главна насока на проекта е вокалният израз.

Изследователите приканват участниците да говорят за щастливи спомени и съпоставят израженията на лицата и смеха им.

В дългосрочен план задълбоченото разбиране на начина, по който хората изглеждат и звучат, когато изпитват различни емоции, може да помогне за работата с хора, които не могат да общуват с помощта на думи, включително бебета и малки деца.

Тези констатации могат да бъдат полезни и за хората, които понякога се затрудняват с предаването на емоции, включително за хора, склонни към аутизъм, и такива с деменция.

Това е проект за изучаване на неизследвани територии в човешките емоции в различни култури. С времето резултатите могат да станат ценен ресурс за разработване на технологии, подпомагащи предаването на човешки емоции.

Никога не е скучно

Междувременно Саутер и Плати не се съмняват в заразителните качества и присъщите ползи от смеха.

„Хората не се нуждаят от много насърчение, за да се смеят”, казва Саутер.

Плети подкрепя този факт, като се позовава на друга изненада в проекта: сценариите, предназначени да ограничат вероятността от предизвикване на смях от участниците, се оказват неуспешни.

„Дори когато давате на хората много скучна задача — като например да работят върху наръчник с инструкции — те се опитват да измислят нещо смешно, за да направят ситуацията по-малко неудобна, и така или иначе ще се смеят”, казва тя. „Почти невъзможно е да се забрани напълно”.

Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС.