Мозъчните импланти могат да улеснят живота на някои хора, но същевременно са потенциална заплаха за правото на всеки човек на личен живот и неприкосновеност на мисълта
(снимка: CC0 Public Domain)
Мозъчните импланти с изкуствен интелект могат да застрашат психическата неприкосновеност на хората, предупреди ООН и настоя за строги правителствени регулации върху използването на технологията.
ООН е загрижена за напредъка в невротехнологиите, които са потенциално вредни за хората. По-специално, вниманието на експертите на организацията е насочено към имплантирането на AI чипове в човешкия мозък.
Тази технология може да наруши психическата неприкосновеност на хората, давайки на изкуствения интелект достъп до техните мисли и съответно способност да манипулира мозъчните механизми. Ето защо е необходимо внимателно държавно регулиране на тази сфера, смята ООН.
Тъй като AI се разширява в областта на невротехнологиите, той ще се нуждае от държавна регулация. Според Габриела Рамос, помощник-генерален директор на ЮНЕСКО за социални и хуманитарни науки, тази технология има широкообхватен и потенциално вреден потенциал.
„Ние сме на път към свят, в който алгоритмите са в състояние да дешифрират умствените процеси на хората и директно да манипулират мозъчните механизми, които са в основата на техните намерения, емоции и решения“, казва Рамос.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш смята, че AI технологията се развива с огромна скорост и въпреки че може да промени живота на човек към по-добро, нейното практическо прилагане може да има и неприятни последици.
Пример за това е Хана Галвин, жена с епилепсия, която има невротехнологично устройство, инсталирано в мозъка й за откриване на пристъпи и предупреждаване на пациента кога да легне. Устройството в крайна сметка влоши живота на Галвин, която казва, че има до 100 пристъпа на ден, така че устройството работи постоянно.
„Струваше ми се, че има някой в главата ми и това не бях аз. И ставах все по-депресирана. Изобщо не ми хареса“, споделя Галвин, която в крайна сметка премахна устройството от главата си.
Въпреки това, има някои положителни аспекти в използването на AI в невротехнологиите. Такива решения биха могли да помогнат за лечение на различни невродегенеративни заболявания, включително болестта на Паркинсон, и да направят по-лесен живота на хора с трайна загуба на паметта или такива, страдащи от тежки мозъчни травми.
Според Мариаграция Скуициарини, икономист в Отдела за образование, наука и култура на ООН, тази технология може да бъде фантастична за някои хора, като позволява на слепите да виждат или на парализираните да ходят.
В новия технологичен свят, където невротехнологиите стават все по-популярни, е важно да се претеглят всички възможни ползи и рискове. В края на краищата, тези нововъведения не само са в състояние да улеснят живота на хората, но и представляват потенциална заплаха за правото на всеки човек на личен живот и за неприкосновеността на мисълта му.
„Невротехнологията може да помогне за решаване на много здравословни проблеми, но също така може да получи достъп и да манипулира мозъците на хората, както и да получи информация за нашата личност и нашите емоции. Това може да застраши нашите права на човешко достойнство, свобода на мисълта и неприкосновеност на личния живот“, казва генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле и предлага обща етична рамка за подобни технологии на международно ниво.
Едно от основните предизвикателства пред развитието на невротехнологиите е потенциалната злоупотреба с тях. Според експерти, съществува риск AI технологиите да бъдат използвани за незаконно наблюдение и манипулация. Това подчертава необходимостта от внимателен контрол и държавно регулиране на напредъка в тази област.