Доста голям брой хора са склонни да платят откуп, ако личните им данни бъдат хакнати – 71,3% (снимка: CC0 Public Domain)
Поколението „Z“ и „милениалите“ са по-малко склонни да променят паролите си в сравнение с поколението „X“. Това може да има негативно отражение върху кибер-сигурността им, установи ново проучване.
Хората от по-старите поколения са по-склонни да променят паролите си често и редовно в сравнение с по-младите, установи ново проучване на „Compare the Markets“. Анализът разглежда и най-често срещаните методи, използвани от хората, за да се си гарантират своята кибербезопасност.
Най-честият отговор за повечето респонденти гласи, че се стараят всички пароли са уникални, използват многофакторно удостоверяване и разчитат на антивирусен софтуер/защитна стена. Интересното е, че младежите на възраст между 18 и 25 години (44,1%) са по-малко склонни да променят паролите си редовно в сравнение с по-старите поколения, като поколението „X“ (70,8%).
Плащане на откуп
На въпроса какво мислят относно компаниите, които плащат откуп при хакване, за да защитят данните на своите потребители, мнозина споделят, че са склонни да очакват фирмата, чиито услуги са използвали, да плати искания откуп. Интересна подробност е, че жените са много по-склонни в сравнение с мъжете да изискват от хакнатата фирма да плати сумата, искана от изнудвачите.
Доста голям брой хора са склонни да платят откуп, ако бъдат хакнати лично – 71,3% казват, че биха го направили.
Интересното е, че възрастовата група, която най-много се противопоставя на плащането на откуп, е тази на хората на възраст над 58 години (92,7%).
Важно е хората и фирмите да приемат сериозно кибер-сигурността, казва генералният мениджър на „Compare the Markets“ Адриан Тейлър. „В идеалния случай хората трябва да имат различни пароли за важните услуги, които ползват, особено за чувствителни като банкови уебсайтове“, казва той.
„Въпреки че може да е неудобно, използването на силни, уникални пароли и двуфакторно удостоверяване са лесни стъпки, които можете да предприемете сега, за да подобрите своята киберсигурност“, казва Тейлър. „Уверете се, че редовно актуализирате важните пароли и ако записвате данните си за вход, уверете се, че са безопасни и защитен.“.
Тейлър казва, че малкото време, което човек следва да отдели, за да се увери, че неговите данни са защитени, потенциално може да спести големи суми пари. „Прекарването на малко време днес може да ви спести много време и пари утре, ако станете мишена на кибер-престъпление.“
5 съвета за по-добро боравене с паролите
Ето няколко семпли стъпки, които специалистите препоръчват за укрепване на сигурността чрез пароли.
Силна парола: парола от седем знака може да бъде автоматично разбита и открадната от хакерски софтуер само за 11 минути. Ако обаче същата парола използва комбинация от главни букви, цифри и символи, разбиването й ще отнеме повече от десетилетие.
Въпреки че добавянето на числа и специални символи към паролата няма да попречи да бъде открадната, например от вирус или фишинг атака, сложността ще помогне на потребителите да държат ботовете надалеч.
Експертите препоръчват всяка парола да следва най-малко следното правило:
- поне една главна буква
- поне една цифра
- един специален знак като @!$*
Жизнен цикъл на паролата: потребителите трябва да се отнасят към паролата си по същия начин, както към четката за зъби: освен да е качествена, тя трябва да се сменя редовно. Просто казано, колкото по-дълго човек използва една и съща парола за вход в дадена електронна услуга, толкова по-вероятно е комбинацията да бъде разбита, открадната или направо отгатната от злонамерен код и фишинг нападатели.
Освен това, в случай че паролата вече е била открадната, тя често може да стои записана в черна база данни, за да бъде продадена или използвана при атака на по-късна дата. Желателно е паролите да се актуализират поне на всеки 6 месеца за всички услуги.
Уникални пароли: ако паролата бъде компрометирана, потребителят може да очаква значителни щети. Например, ако някой познае паролата за нечии имейл, злонамереното лице незабавно получава достъп до всичките имейли на потърпевшия, получава и пълен контрол върху неговата имейл самоличност.
Това е кошмар и може да е трудно за поправяне. А сега си представете, ако на всичкото отгоре хакерите получат достъп до електронното банкиране, личните устройства, работните системи и всичките профили на жертвата си в социалните медии!
Пробиви от този вид се наблюдават твърде често поради една глупава и лесна за избягване грешка: използване на една и съща парола за множество различни платформи. Излиза, че за атакуващия ситуацията е „с един куршум – десетки зайци“.
Паролофразиране: експертите горещо препоръчват на потребителите да предприемат още една стъпка относно силата на паролата си и да използват парола-фраза. Паролофразирането се случва, когато използваме даден израз, или съкращение от даден израз, за парола.
Двуфакторно удостоверяване: много се говори за него и има защо; това е е втора мярка за сигурност при влизането в различни електронни платформи, така че ако нападател се сдобие с паролата на даден потр3ебител и компрометира неговия логин, той все пак няма да може да влезе в акаунта на жертвата си.
Работи така: при успешно влизане с дадено потребителско име и парола, двуфакторната схема ще подкани потребителя да предостави уникален, произволно генериран код, който се генерира и му се подава чрез имейл, SMS или двуфакторно приложение. Това вече е станало също толкова важно, колкото наличието на силна парола, ако не и повече. И в крайна сметка е лесно за използване.