„Финансовият бизнес трябва да се възползва от факта, че достъпът до регистрите е отворен за всички”, заяви министър Александър Йоловски (снимка: Министерство на електронното управление)
Четири от десетте най-големи консуматора на данни към държавната администрация за последния месец са финансови компании – „Изипей”, „Банка ДСК”, „Уникредит Булбанк” и „Айкард”. За последния месец те са осъществили около 2,5 млн. трансакции – към регистъра за документите за самоличност и търговския регистър, обяви министърът на електронното управление Александър Йоловски по време на закриващата дискусия на конференцията за сигурни и достъпни дигитални плащания DIGI PAY 2023.
„Финансовият бизнес трябва да се възползва от факта, че достъпът до регистрите е отворен за всички. Така може да се прекъсне и порочната практика за искане и попълване на безброй документи, копия от лични карти и други”, допълни Йоловски.
Темата за електронната идентификация беше друг акцент в разговора с водещите на всички панели в събитието. „Нотифицирането на първата българска национална схема за електронна идентификация – тази на „Евротръст”, бе изключително важно”, каза министърът. По неговите думи, проектът на Министерството на вътрешните работи за дигиталната идентификация ще даде първите си резултати съвсем скоро – с подмяната на новите лични карти.
И със сега наличния набор от електронни идентификатори гражданите и юридическите лица могат да използват все повече и повече услуги, които се предоставят по електронен път. През портала на Министерството на електронното управление могат да се ползват над 1100 услуги.
„До края на годината се очаква да бъде прието изменение на европейския регламент за електронна идентификация eIDAS, а до две години България следва да е транспонирала промените”, информира министърът. Той уточни, че с това изменение на пазара в Европа се очаква да се появи единният цифров портфейл – своеобразно хранилище за данни и документи, включително електронна самоличност, електронно свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, медицинска информация и други документи, които могат да бъдат поискани от гражданина, дори в друга страна членка на ЕС.
Министърът на електронното управление припомни някои данни от доклада на Европейската комисия за напредъка по цифровизацията, като факта, че едва 31% от българите имат базови дигитални умения при средно ниво за ЕС от 54%. По отношение на дела на българите с повече от базови умения статистиката изглежда още по-стряскаща – 8% спрямо 24% на европейско ниво. Затова Александър Йоловски призова и бизнеса да работи заедно с държавата за повишаването на дигиталната грамотност на гражданите.
„За да постигнем целите от „Цифровото десетилетие”, имаме нужда от интегриран подход”, каза министърът. По неговите думи, държавата, бизнесът, гражданското общество и неправителствените организации следва да предприемат усилия за засилване на всички тези дигитални компетентности, които в настоящия момент липсват.