На България ѝ трябва много сериозно повишаване на международния имидж, казва Жоро Пенчев
(снимка: Jeni Koleva / от профила на Жоро Пенчев във Facebook)
Повече отворени данни в администрацията, по-лесен достъп до технологиите за електронна идентичност за българския бизнес, повече иновации от глобално значение в България – такива са част от поводите за гордост в публичния отчет за свършената работа по времето на служебното правителство на Жоро Пенчев, съветник на министъра на икономиката и бивш координатор „технологии, икономика и управление” в проекта „Визия за София”.
В социалните мрежи Жоро Пенчев представи публичния си отчет за дейността си като съветник и експерт в Министерство на икономиката. Като най-съществени инициативи в областта на технологиите Пенчев очертава следните дейности:
България в „Трите морета”: Министерство на икономиката беше национален координатор на международната среща на върха в рамките на инициативата „Трите морета”. Нямах реално участие в организацията, но имах възможност да допринеса с подготовка на срещата на министъра с Amazon и Google, на които бяха обсъдени страхотни инициативи, от които се надявам поне част да станат реалност. Същевременно, тъй като дигитализацията беше един от фокусите и панелите на събитието, успяхме да стъпим върху темата, за да опитаме в кратък порядък заедно с ДАЕУ – Държавна агенция „Електронно управление” да пришпорим държавните институции да изпълнят задълженията си по отваряне на данни – благодарности на председателя на агенцията г-н Симонски за съвместната работа. Домакинството на „Трите морета” беше голям успех за България, а министърът предложи и защити изцяло нов фонд на тема иновации в рамките на инициативата, за който също се надявам да стане реалност.
Защо: На България ѝ трябва много сериозно повишаване на международния имидж. Успешна организация на събитие от такъв порядък, защитаване на концепция за структурни промени и привличане на гости като най-големите технологични компании в света са все дейности, които постигат именно тази цел.
Отворени данни: Във връзка с горната инициатива прекарах значителна част от времето преди и около конференцията в подкрепа на различни институции да се справят технически със задачата да отворят данни. В интерес на истината се надявах да успея да помогна да се отворят повече данни от висок обществен интерес, но техническите и административни „бавнотии” се оказаха никак не малко. Помагах лично в няколко институции: МИ, МОН, ИАНСМП, МК и Изпълнителна агенция по горите, където бяха най-предизвикателните набори, но и най-интересните – работата там още продължава. Въпреки че нямам точна статистика, мисля, че в отговор на писмото на ДАЕУ и доста други администрации са обновили наборите си от данни на Портала за отворени данни. При работата по отворени данни искам да изкажа специални благодарности за помощта на г-н Светлогор Киров и неговия екип в ресорната дирекция в ДАЕУ.
Защо: Темата за отворените данни ми е пределно близка от работата в Общество и Софияплан. Това е ключов инструмент както за прозрачност между институции и граждани, така и в подкрепа на анализи и политики, базирани на данни. Отворените данни са и двигател за икономическа дейност. Изследване на ЕК от 2020 г. оценява общия обем на бизнес в ЕС, базиран върху отворени данни, на 184 млрд. евро, при това предимно иновативен бизнес. По-ангажираната ми техническа работа с Портала ми позволи също така да отправя редица препоръки за подобрението му.
Процес за доставчици на електронна идентичност: Помогнахме да се отпуши процедурата по нотифициране на частни доставчици на е-идентичност. Това просто действие, което се бави поради споделена отговорност години наред, всъщност позволява на български бизнеси да се идентифицират електронно пред администрации в ЕС и съответно да ползват местните е-услуги, вкл. е-търгове. Тук отново следва да благодаря за съвместната работа на ДАЕУ и г-н Симонски, както и на BESCO – The Bulgarian Startup Association.
Защо: България от години изгражда национална е-идентичност, по проект, който след много итерации сега е заложен и в НПВУ, но няма да е готов близките три години. Междувременно българските бизнеси губят възможности. Една проста стъпка като тази, за която всички изисквания и сертификационен път е изминат, отваря много врати в ЕС за иновативни български бизнеси, ползващи местните е-услуги.
Пътна карта на дигитални проекти: С колегите от администрацията подготвихме дигиталните проекти, които Министерството на икономиката и агенциите към него планират да изпълняват в пътната си карта за следващите четири години. Заложихме няколко разумни проекти с повече от разумни бюджети, които да подобрят обслужването на граждани и бизнес, като при това интегрират готови решения на централно ниво на администрацията, вместо да харчат публичен ресурс за същата функционалност. По-иновативен проект е този за платформа, позволяваща бизнесите да се намерят за индустриална симбиоза, част от предписанията на стратегията за МСП. Хубаво е стратегиите да се превеждат действително в политики, а не да остават на хартия.
Защо: Както почти всяка друга администрация, и Министерството изостава в дигитализацията си, а проектите от предната карта просто не са се изпълнявали, не на последно място поради абсурдните си бюджети.
Трансформация на регистри: Въпреки че на този етап е най-невидимо, може би най-много се гордея с процеса по трансформацията на регистрите в Министерството. Започнахме поетапно автоматизирано прехвърляне на регистри от Ексел в истинска база данни и отварянето им към потребителите първо с търсачка на сайта и второ с програмно-приложен интерфейс (API). Работата по това продължава, но ще бъде довършена. За няколко седмици вложено време правим безплатно за бюджета и работещо временно решение, докато стане готова системата на ДАЕУ, към която тези регистри трябва да мигрират в крайна сметка.
Защо: Информационна система за каквото и да е не трябва да се прави набързо и между другото. Но когато има работещо и изпитано решение, което да изпълни законовите задължения и да даде удобство на гражданите, трябва просто малко проактивност да бъде интегрирана без стрес върху бюджета и двоен харч за данъкоплатеца. Публичните регистри трябва да бъдат не просто линкове към ексел файлове с неясна дата на сайта на институцията – трябва да бъдат в истинска база, отговаряща на стандартите и осигуряваща програмен достъп на всекиго за анализ, журналистика и прозрачност. Минимумът е да може да се търси в тях на сайта.
Дигиталните дейности в НПВУ: С колегите от екипа на вицепремиера Атанас Пеканов работихме по анализ на дигиталните аспекти на различните проекти от Плана за възстановяване и устойчивост, т.е. къде и как тези проекти включват създаването на някакъв софтуер, поръчван от съответната институция. Помогнах с експертиза къде и какво може да бъде оптимизирано като разходи, по-добре структурирано, развито като дейности и разписано в по-добър детайл. Това беше доста сериозна задача и се радвам, че имаше плодове и че успяхме да оптимизираме разходи и да ги пренасочим в повече дейности. Поздравявам екипа на г-н Пеканов за цялата им работа по този план!
Карти и данни в ИАГ: С изпълнителния директор Алекс Дунчев предприехме инициатива по прозрачност и публичност относно данните на Изпълнителна агенция по горите. Освен усилията по публикуване на данни на Портала за отворени данни, за които стана дума по-горе, съм особено горд с проекта, в който участвах активно и за който си заслужава да се пише отделно, но накратко предоставя за ползване и за разглеждане в GIS формат актуални данни за очертанията на гори и държавни стопанства. Същевременно този проект е напредничав в още две ключови направления: първо, използва съществуващ софтуер, вместо да поръчва нов, и второ: ползва инфраструктурата на държавния облак на ДАЕУ, за който вече като данъкоплатци сме платили и който осигурява съвместимост със стандартите на агенцията.
Стратегическо планиране със съвременни средства в МОН: Със зам-министър Евгения Пеева в Министерство на образованието и науките, заедно с колеги от бранша, работихме по техен страхотен проект за мониторинг на индикатори за напредък в образованието спрямо средства, програми и политики по стратегическите приоритети. Работата по него продължава, но когато е готов, мисля, че ще бъде истински пример за това как една администрация трябва да планира политики, основани на данни – тема, с която се занимавам от години в работата си по Визия за София и впоследствие Софияплан. Впрочем, подобен проект заложихме и в Министерство на икономиката и се надявам да бъде изпълнен.
Удобство, прозрачност и автоматизация в ИСУН: Консултирах колегите от Централно координационно звено на тема оптимизация на системата ИСУН. Стъпвайки върху препоръките от един отличен пост на Боян Юруков, помогнах с изготвянето на задание за различни подобрения и поправки по предоставянето на отворени данни и ползването на публичната информация. По тяхно предложение след това инициирах разговор с НСИ за подобряване на автоматизираната комуникация между двете институции при попълване данните на бизнеси, кандидатстващи по европроекти. На практика вместо да се изпращат PDF-и, които изискват човешка намеса и отварят поле за грешка и нередности, данните автоматично влизат във формулите за оценка и трябва само да бъдат проверени, като всички досегашни процедури за достоверност продължават да са актуални. Радвам се да докладвам, че по информация от ЦКЗ и двете дейности ще бъдат скоро готови.