Носталгията по стационарния телефон

Фенове на ретро-очарованието и прагматични жители защитават съществуването на стационарните телефони (графика: CC0 Public Domain)

Стационарните телефони изглеждат вече на ръба на изчезването. Но подобно на виниловата грамофонна плоча и видеокасетата, те имат своите страстни поддръжници. Навсякъде, където телеком-операторите се опитват да се отърват от грижата за старата кабелна мрежа, срещат отпора на местните общности. Хората протестират – било то водени от носталгия или от съвсем прагматични причини.

Любопитни детски очи се забиват в телефоните с шайба, изложени в „Музея на социализма“ в Пещера редом с автомобили „Трабант“ и прахосмукачки „Тайфун“. „Леле, как изобщо се използва това чудо?“ – удивлението е изписано в погледите.

Младежите разглеждат телефонните апарати като древни артефакти, подобно на първите печатни преси от времето на Гутенберг. С не по-малко изумление гледат и уличните телефонни автомати, чрез които някога бе възможно да се обадиш посредством монета от 2 или 5 стотинки.

Но старата технология на кабелните телефонни линии не е мъртва. И има своите поддръжници. А те не са готови да се откажат от нея.

Фенове на ретро чара

24-годишната Никол Рандон от Уестчестър, Ню Йорк, приема обаждания в спалнята си, използвайки лилав стационарен телефон, купен в „далечната“ 2003 г., когато е била на три години. „Един от първите ми спомени е светлокафявият стационарен телефон, който родителите ми бяха монтирали на стената в кухнята“, каза Рандоун. „Винаги съм си мечтала за деня, в който ще имам такъв в собствената си стая“.

Необичайната екстра е вдъхновена от нещо, което Рандоун нарича „носталгия по 2000-те“. „Наличието на стационарен телефон наистина преодолява пропастта между днешната реалност и моята детска фантазия“, казва момичето.

Подобно на нея мнозина от „поколението Z“ намират магия в аналоговата технология. Те не се нуждаят сериозно от услугата. Всъщност те използват мобилни телефони за повечето си ежедневни задачи. Но ценят естетиката на стационарния телефон. Той им напомня за една по-проста, пред-дигитална ера. Стационарните телефони са начинът, по който някога Говорехме с приятелите си с часове, а разговорите бяха по-дълбоки и смислени от съвременния небрежен чат.

Сам Каспър, 27-годишен певец и автор на песни, който живее в Западен Холивуд, пък си има светлорозов стационарен телефон у дома. „Това беше телефонът на бабата на съпруга на майка ми“, казва тя. Използва го, за да говори с приятели, някои от които също имат собствени стационарни телефони. „Толкова е сладко и романтично“, каза тя. Споделя, че „ненавижда“ мобилните телефони заради безхаберието в общуването чрез тях.

Каспър има записани на хартия телефонни номера на приятелите си. Има дори старовремски телефонен секретар.

Не всеки може да говори с Каспър по стационарния й телефон. Тя подбира внимателно кой узнава нейния телефонен номер, съвсем отделен от мобилния й номер. „Ако срещна нов приятел и той е от от типа хора, които бих поканила в къщата си, той получава и номера на стационарния телефон. Винаги, когато чуя телефона си да звъни, ми се завива свят. Обичам просто да седя там, да говоря и да усуквам пръсти в къдравия кабел“.

Прагматизъм

Но на много места по света стационарният телефон не е само въпрос на романтика. Много хора ги използват действително – той е единствената им телевръзка с роднини и приятели. Това е причината, поради която редица местни общности въстанаха срещу плановете на американския телеком оператор AT&T да прекрати поддръжката на стационарни телефони.

Инициативен комитет на гражданите на окръга Иньо Калифорния категорично се противопостави на решението, тъй като то „може да има пагубно въздействие върху някои от по-изолираните общности на Иньо – включително хората с увреждания, възрастните хора и жителите в неравностойно икономическо положение“. Тези хора в момента разчитат почти изключително на кабелните телекомуникационни услуги.

Освен, че ще представлява неудобство за местните жители, прекратяването на поддръжката на стационарните телефони „също така повдига сериозни опасения за безопасността на тези общности“. Те често страдат от природни бедствия и в резултат на това се случват прекъсвания на електрозахранването. По време на подобни извънредни ситуации хората разчитат на стационарните си телефони, за да се обадят за спешна помощ.

Простата стара телефонна услуга „се счита за най-надеждното средство за комуникация в арсенала на защитната мрежа“. В протестната нота се казва, че общността в Иньо „вярва, че е от съществено значение клиентите да запазят, по свой избор, устойчиви комуникационни услуги като стационарните телефони“.

Редица други общности в САЩ също възнегодуваха срещу плановете на местните оператори за спиране на стационарните телефони. Освен регионални общности, в петициите се включиха всякакви други сдружения и обединения.

В Англия, където мобилните мрежи имат много „бели петна“, местните жители също държат на стационарните си телефони. Млади и стари са единодушни, че това е единствената надеждна „връзка със света“, която продължава да работи дори при природни бедствия. В резултат на многобройните протести срещу спирането на кабелните телефони местният орган по защита на потребителите успя да убеди властите да отложат планираното прекратяване на поддръжката на стационарните услуги.

У нас кабелните стационарни телефони не за застрашени от прекратяване на поддръжката, засега. Такива се използват рядко, но са потребни на хората с увреждания, възрастните хора и жителите в неравностойно икономическо положение. А най-вече са потребни на жителите на отдалечени райони и по време на природни стихии.