Умира ли овърклокът на процесорите?

Екстремното повишаване на тактовата честота на процесорите забуксува през последните 17 години (снимка: CC0 Public Domain)

Процесорите с принудително завишена тактова честота (т.нар. овърклок) бяха особено популярни в началото на века, но 20 години по-късно се оказаха на заден план. Вече няма наистина изключителни резултати, а стандартните тактови честоти на процесора са близки до тези, които бяха демонстрирани с екстремен овърклок преди няколко години. Никой не вижда светлината в края на тунела.

Специалисти в областта на екстремния овърклок открито заявиха, че това направление изобщо не се развива. В публикация по темата TechSpot цитира мненията на двама световноизвестни овърклокъри – Питер-Ян Плазие, познат още като SkatterBencher, и Джон Сандстрьом, който се прослави с псевдонима Elmor.

И двамата твърдят, че през последните 17 години нито един овърклокър не е успял да постигне впечатляващи резултати, въпреки че през първото десетилетие на 21 век почти всяка година бяха поставяни рекорди.

Тотален застой

Овърклокът винаги е придружен от цял ​​набор подготвителни мерки – инсталиране на специален фърмуер, избор на конкретни процесори и дънни платки и разработване на персонализирана система за охлаждане, която предотвратява прегряване на процесора, падане на честотите или изгаряне. Плазие и Сандстрьом са изготвили диаграма, която ясно показва прогреса в овърклока и по-точно пълното му отсъствие в последните години.

Прогресът в овърклокването през годините (източник: TechSpot)

Честота от 1GHz беше достигната с процесора AMD Athlon 650 през есента на 1999 г., тоест преди почти четвърт век. В онези години това беше невероятно постижение, но година и половина по-късно всички го забравиха, защото благодарение на екстремния овърклок на Intel Pentium 4, тактовата му честота беше повишена от базовите 1,4GHz на 2GHz .

Отне още девет месеца (септември 2001 г.) на овърклокърите, за да достигнат 3GHz, също използвайки Pentium 4 при базова честота от 2GHz. Напредъкът до 4GHz се оказа още по-бърз – тази бариера беше преодоляна благодарение на 2,4GHz Pentium 4 през март 2002 г.

През юли 2003 г. овърклокърите надминаха границата от 5GHz, използвайки Pentium 4 с номинална честота от 3,2GHz. Следващата стъпка (6GHz) беше направена през май 2004 г. с процесора Pentium 4 560.

Ентусиастите не спряха дотук – целта от 7GHz се очертаваше пред тях и те я достигнаха през август 2005 г. с Pentium 4 670. Без да се ограничават до това, в края на януари 2007 г. за първи път овърклокърите увеличиха честотата на процесора до 8GHz – това беше направено с Pentium 4 631.

Честотата от 8GHz обаче се превърна в ограничение за овърклокърите в продължение на много години. Без значение какъв процесор, какви настройки и трикове за премахване на топлината използваха овърклокърите, бариерата 9GHz не падна почти 15 години.

Проблясък в края на тунела

Нов рекорд беше поставен едва в самия край на 2022 г. – тогава овърклокърите успяха да преминат малко над 9GHz. По това време обаче стандартните тактови честоти на процесорите вече се доближиха до 6GHz, а малко по-късно надвишиха този праг.

Измина почти година и половина от записването на рекорда при 9GHz и досега няма нито един, дори и най-илюзорен намек, че специалистите по овърклок са на път да атакуват следващия крайъгълен камък от 10GHz.

Актуалният в момента световен рекорд за овърклок принадлежи на Сандстрьом и е 9,117 GHz – беше записан през март 2024 г., като за тестов обект специалистът използва върховия процесор Intel Core i9-14900KS с отключен множител.

За да постигне такъв резултат, Сандстрьом трябваше да направи магия с настройките и, най-важното, с охладителната система. Конвенционалните охладители определено не биха могли да се справят със задачата си, така че ентусиастът насочи вниманието си първо към течния азот, а след това към течния хелий.

С други думи, на овърклокърите им отне година и половина, за да добавят около 100 MHz към предишния рекорд и, за да направят това, те трябваше да използват материали, недостъпни за по-голямата част от потребителите.

Не всичко е толкова лошо

Сандстрьом и Прасие са уверени, че лентата от 9GHz е тук, за да остане за дълго време в света на овърклока. Засега те дори не могат да назоват очаквания срок за достигане на 10GHz.

Но, както пише TechSpot, всичко това не означава, че процесорите са спрели да напредват от 2007 г. насам. В съвременните чипове акцентът не е върху тактовата честота, а върху броя на ядрата и други функции, въпреки че дори базовата честота на много процесори от средно и дори от начално ниво е по-висока от тази на водещите чипове преди години.

Но по отношение на честотата на едно ядро, с използване на течен азот или течен хелий за охлаждане, таванът за овърклок почти не се е преместил от годините на рекорди.