Европа залага големи надежди в новия закон за зелената индустрия

Новият зелен закон на ЕС предвижда „нулевоенергийни ускорителни ленти“ за проекти за вътрешно производство на еко-технологии (снимка: CC0 Public Domain)

В края на април членовете на Европейския парламент официално се споразумяха относно новия общоевропейски Закон за индустрията с нулеви нетни емисии (ЗИННЕ). Той има за цел да помогне на Европа да си позволи „чистите технологии да се настанят трайно в ЕС“ и най-вече да изгради стабилни производствени мощности за тези технологии в рамките на самия ЕС.

Законът беше одобрено с 361 гласа „за“, 121 „против“ и 45 „въздържали се“. Той би трябвало да помогне производствените мощности на ЕС за технологии за нулеви нетни емисии да задоволяват най-малко 40 % от очакваното търсене на подобни системи в рамките на ЕС към 2030 г. Това касае всички „зелени“ технологии на съвремието – фотоволтаични системи и ветроенергийни паркове, механизми за съхранение на енергията, термопомпи и др.

ЗИННЕ налага по-бързи процедури за издаване на разрешителни за всички технологии за възобновяема енергия и съхранение на такава. Нормата определя максимални срокове за проектите, които трябва да бъдат разрешени, в зависимост от техния обхват и резултат. Тази работа ще бъде подкрепена от създаването на „нулевоенергийни ускорителни ленти“, където части от събирането на доказателства за екологични оценки ще бъдат делегирани на държавите-членки.

Законът също така включва задължителни неценови критерии за устойчивост, които следва да се прилагат при обществени поръчки, търгове и други форми на публична намеса за нулевоенергийни продукти. Съгласно тези условия, минимум 30% от проектите за възобновяема енергия, възложени в обществени търгове, трябва да отговарят на критериите за устойчивост.

Разпоредбите са замислени да спомогнат за по-бързото изграждане на повече производствени съоръжения за технологии за нулеви нетни емисии. Би трябвало да се улесни достъпът до пазарите за продуктите, които отговарят на европейските критерии за устойчиво развитие и икономическа устойчивост и които спомагат за диверсифициране и избягване на прекомерното концентриране на източниците на доставки.

Нормата цели да гарантира и, че ЕС разполага с необходимата квалифицирана работна сила, без която няма как да има зелена индустрия.

Европейският съвет за слънчево производство (ESMC) е сред организациите, които подкрепят ЗИННЕ. Политическият директор на Съвета Жигимантас Вайчюнас каза, че одобрението на евродепутатите дава зелена светлина за доставката на устойчиви слънчеви панели, произведени в Европа.

„Призоваваме държавите-членки да започнат да купуват от сега, а не да чакат времевите прагове в регламента“, заяви Вайчюнас. „Европейските производители на фотоволтаични слънчеви панели са готови да доставят на европейските купувачи висококачествени и най-устойчиви слънчеви панели, произведени в Европа“.

В изявление на ESMC се казва още, че докато актът трябва да бъде вписан в официалния журнал на ЕС до юни, държавите-членки могат още отсега да започнат да прилагат разпоредбите му.

Официално регулациите на закона ще влязат в сила едва през 2026 г. и за ограничена част от европейския фотоволтаичен пазар, „тъй като обществените поръчки и търговете включват относително малка част от всички внедрявания на фотоволтаици в ЕС… Съответно, по-голямата част от ефекта от прилагането на разпоредбите на ЗИННЕ ще зависи от по-ранното им прилагане и по-широкия обхват на приложение – надхвърлящ обществените поръчки и търговете“.

ЗИННЕ идва в момент, в който европейският бизнес и местните законодатели са наясно, че в много от сферите на т. нар. зелени технологии – например при слънчевите модули – Европа вече е загубила лидерството си от Китай. В други области пък, например при вятърните турбини, ЕС се страхува от надигането на нова конкуренция, предимно от Далечния изток.

„Времето е назряло Европа да си върне лидерството на глобалната сцена за чисти технологии и да изгради конкурентен, екологичен и създаващ работни места промишлен сектор“, коментира фламандският министър на икономиката Джо Браунс, който ръководи преговорите от името на Белгийския съвет президентството.