Надпреварата за производството на най-голямата вятърна турбина стихна от известно време. Но може би това е само временно затишие (снимка: CC0 Public Domain)
След години на бързо увеличаване на капацитета на вятърните турбини в последно време не се е чуло нито едно от големите имена в бранша да чупи рекорди с нова, още по-голяма „перка“. Вместо това доставчиците подобряват съществуващите си модели. Те се надяват по този начин да стимулират ефективността на веригата за доставки и да намалят рисковете.
Наскоро в САЩ Държавният орган за енергийни изследвания и развитие на Ню Йорк отказа да подпише договорите за три планирани офшорни вятърни проекта, след като и в трите случая избраният доставчик на генераторите реши да използва по-малка турбина от първоначално планираното. Отстъплението от най-новите турбини с мощност 18 MW към по-стари такива с мощност 15,5/16,5 MW е знаково. Много други ветроенергийни проекти, които ще бъдат изградени през следващите няколко години, ще се реализират с турбини в диапазона от 11 до 15 MW, а не с най-новите гиганти.
Обрат в тенденцията
След години на бързо увеличаване на капацитета на турбините, днес се забелязва тенденция западните производители на ветроенергийно оборудване да представят по-малко нови турбини-гиганти. Вместо това те се фокусират върху съществуващите си модели за по-дълго време.
Истина е, че през последното десетилетие разработчиците на офшорна вятърна енергия търсеха все по-големи турбини, за да намалят цената на енергията на киловатчас. А това беше важно, за да могат да спечелят договори за производство на електроенергия, финансирани от държавните правителства след конкурентни търгове. Така за няколко години максималният размер на новите офшорни вятърни турбини нараснал от около 8 MW до около 15 MW. Това бе своеобразна „надпревара във въоръжаването“ сред водещите производители на ветроенергийно оборудване, казва Сигне Сьоренсен, старши изследовател-анализатор в Aegir Insights.
Интензивната конкуренция обаче постепенно намали маржовете на доставчиците на турбини, а после нестабилните глобални разходи и логистичните проблеми след пандемията подтикнаха инвеститорите, разработчиците и доставчиците на офшорни вятърни проекти да започнат да преоценяват рисковете по проектите си. Под натиска на пазара сега големите доставчици на вятърни турбини произвеждат по-малко варианти на турбини и гледат да подобрят съществуващите.
От 2020 г. насам западните производители са обявили 29 нови варианта на наземни и офшорни вятърни турбини, в сравнение с над 426 от Китай, казва Ендри Лико, главен анализатор по ветроенергийните технологии и веригата им на доставки в Wood Mackenzie. „Основната причина се дължи на натиска за повече рентабилност… и нуждата да опростят продуктовото си портфолио“, казва Лико.
Предвидимост на разходите
Фокусирането върху един размер на модела може да намали производствените разходи, благодарение на стандартизацията и индустриализацията. По този начин стратегията би предоставила на производителите и техните доставчици на компоненти „най-ясния път за връщане към рентабилност“, казва Лико.
И действително, повечето големи брандове в момента наблягат на своите модели, които са от порядъка на 15 MW или най-малкото попадат в диапазона 11-15 MW. “Фокусът върху по-зряла съществуваща технология би позволил на веригата за доставки да „извлече полза от качеството и цената на постоянен обем и индустриализирана технология за вятърни турбини в продължение на много години“, казва говорител на Vestas, едно от големите имена в индустрията. Подобна стратегия би означавала повече предвидимост на разходите, по-кратки времена за изпълнение и мащабируемост на индустрията.
Подобно „стандартизиране“ на турбините около определен, вече съществуващ капацитет би намалило и необходимостта от нови, по-големи кораби за изграждането на офшорните платформи. Ще се намали и потребността от „подобрения“ на съществуващите кораби, използвани за изграждане на инсталациите в морето. „Икономиите от по-големите турбини са частично загубени, поради увеличените разходи за корабите“, отбеляза Сьоренсен.
Конкурентен тласък
И все пак, наистина ли надпреварата за най-най-голяма вятърна турбина е напълно стихнала? Наскоро Siemens Gamesa обяви планове за разработване на „най-големия офшорен турбинен генератор в света“. И даже получи финансиране от Европейския съюз за прототип на модел. „Ако някои бизнеси в бранша продължат да правят все по-големи турбини, на конкурентите може би ще се наложи да правят същото, независимо от техните предпочитания“, предполага Сьоренсен.