Manjaro 24, ако не сте технологичен Linux гуру

Официалният тапет на дистрибуцията Manjaro 24, предложен от разработчиците
(снимка: ManjaroLinux / X)

Не всеки има време да бъде технологичен гуру. И точно по тази причина е създадена операционната система Manjaro – дистрибуция на Arch Linux, ориентирана към „направи си сам” ентусиастите, но много улеснена. Работейки с нея, потребители, които все още са на път да станат гурута в технологиите, ще могат да кажат: „Аз управлявам Arch”.

Manjaro 24.0 „Wynsdey” е новата версия на това метадистро на Arch Linux, подкрепено от едноименната немска компания. Тя предлага ядро 6.9.0 и някои от последните версии за десктопи: GNOME 46.1, KDE Plasma 6.0.4 и LXQt 2.0, пояснява The Register в публикация за новата платформа с отворен код.

Manjaro е интересен опит да се вземе постоянното издание на дистрибуцията Arch Linux и да се превърне в нещо по-плавно и по-стабилно. Endeavour OS и Garuda Linux са някои от най-известните производни на Arch. Подобно на самата Arch, и двете са проекти с ежедневни актуализации. Garuda предлага поддръжка на моментни снимки на Btrfs, като тази в openSUSE Tumbleweed, така че ако актуализация повреди системата, можете да се върнете към по-стара моментна снимка и бързо да започнете да работите отново.

Дистрибуцията Manjaro използва различен подход. Тя взема непрекъснатия поток от пакети от Arch, след което ги насочва през собствените си хранилища, разделяйки пакетите на три клона: нестабилен, тестващ и стабилен – йерархия, която повтаря тази на Debian. Резултатът е собствена дистрибуция с периодични издания, но със значително по-актуални компоненти от конвенционалните дистрибуции с фиксиран цикъл на издаване като Debian, Ubuntu или Fedora.

Дистрибуцията Manjaro 24 предоставя новия Xfce 4.18 десктоп с изискана тема и тапет
(екранна снимка: Manjaro 24 / The Register)

Теорията зад Manjaro е, че предлага свежестта на Arch, но в по-лесна за инсталиране форма и такава, която е по-надеждна, така че да не се нуждаете от моментни снимки. Manjaro също дава достъп до прочутото потребителско хранилище на Arch, или накратко AUR: огромен набор от почти всеки възможен Linux софтуер, пакетиран за Arch.

И въпреки че Arch – и Manjaro – поддържат кръстосаните дистрибутивни формати Flatpak, Snap и Appimage, едва ли някога ще се нуждаете от тях. Ако има Linux версия на някакъв софтуер, вероятно е в AUR.

Последната версия на Manjaro работи по-гладко, в сравнение със своите предшественици, и се инсталира идеално както във VirtualBox, така и на чист стар лаптоп, според отзивите. Използва програмата за инсталиране на различни дистрибуции на Calamares, така че е лесна за инсталиране. Работи добре. След влизане се появява полезен начален екран „Hello” и около минута след първото зареждане автоматично се появява диалогов прозорец с подкана за инсталиране на актуализации.

Полезни опции са безплатната версия на Softmaker Office, вместо вездесъщия LibreOffice, както и възможността за инсталиране на популярно частно приложение като Google Chrome с няколко клика. Използването на паметта от тази дистрибуция също е доста скромно: малко под 800 MB RAM и 7,75 GB диск.

Manjaro 24 предлага сдържан избор на десктопи – GNOME, KDE и Xfce
(снимка: Manjaro.org)

Manjaro е по-лесна за инсталиране от Arch на ръка и по-делова от Garuda или EndeavourOS. Изборът на десктопи също е разумно сдържан. Официалните разновидности са GNOME, KDE и Xfce, с издания на Cinnamon, i3 и Sway, поддържани от общността. Има и издание за Arm, което поддържа 18 различни платки и устройства, базирани на Arm, включително няколко от Pine64 и Raspberry Pi.