България е сред трите страни в ЕС, най-подходящи за термопомпи

Нов доклад на ЕС очерта трите страни, които са най-подходящи за инсталиране на термопомпи – България е сред тях (снимка: CC0 Public Domain)

Въпреки че инсталирането на термопомпа остава доста скъпо в много части на Европа, скорошен доклад на официалния изследователски орган на ЕС определи три страни от ЕС, които са особено подходящи за термопомпи, благодарение на конкурентната цена на електроенергията. България е сред фаворитите.

Термопомпите – описвани като „обърнати хладилници“ – отопляват домовете и офисите с помощта на малко електроенергия и „извличане“ на топлина от външната среда. Чрез външното тяло и работен флуид те улавят топлина от въздуха, водата или земята, след което я пренасят вътре в помещението.

Термопомпите се разглеждат като ключово решение за екологично отопление и охлаждане на сградите, щадейки климата. Освен това са удобни – не изискват постоянно зареждане с ресурс, не се нуждаят от особени грижи и не цапат. Европейската комисия изчислява, че до 2040 г. в целия блок ще бъдат инсталирани повече от 80 милиона устройства.

Въпреки по-високите първоначални разходи в сравнение с други технологии за отопление, термопомпите са икономични, защото разчитат на малко електроенергия. И ако тя не е твърде скъпа в сравнение с горивата, става особено привлекателна. 

Трите най-подходящи страни

Нов доклад на Съвместния изследователски център на ЕС идентифицира трите държави от ЕС, където съотношението на цените на електроенергията спрямо горивата е в полза на термопомпите: Швеция, България и Португалия. Но какво значи това?

Във всяка от тези три страни електроенергията е с не-повече от 50% по-скъпа от газа, според изследването на Joint Research Centre. Това съотношение е в полза на термопомпите, които работят три пъти по-ефективно от газовите инсталации.

В Швеция има над два милиона инсталирани термопомпи – всеки пети гражданин притежава такава. За сравнение, в Германия, например, има само една термопомпа на всеки 50 граждани.

Термопомпите в Швеция се закупуват с държавна подкрепа – осигуряват се до 1890 евро субсидии за домакинство. Технологията прави тези инсталации най-ефективни за намаляване на емисиите, тъй като електроенергийният микс в страната вече е почти изцяло доминиран от възобновяемата енергия.

В резултат на това докладът стига до заключението, че всяка нова термопомпа в Швеция отделя 99% по-малко CO2 от който и да е нагревател, работещ на база изкопаеми горива.

В Португалия пазарът на термопомпи е доминиран от термопомпите въздух-въздух, разговорно известни като климатици. И все пак, въпреки благоприятното ценово съотношение, на всеки 37 граждани се пада едно устройство. Схема за подпомагане, покриваща 85% от разходите за инсталиране, но ограничена до 2500 евро, има за цел да увеличи тези числа.

Въпреки благоприятното ценово съотношение, термопомпите в България намират по-слабо разпространение – на всеки 160 жители се пада по едно устройство, казва JRC.

В дъното на класацията

Съвместният изследователски център на ЕС поставя в дъното на класацията три страни, които „се открояват със странното си съотношение между цените на енергията и газа“. Това са Италия, Белгия и Литва.

Десетилетията на инсталиране на климатици доведоха до сравнително висок дял на термопомпи в Италия. Тези модули осигуряват и така желаното охлаждане през лятото. В резултат, в Италия има средно по едно устройство на всеки 20 граждани. Въпреки това нещо не е наред: електроенергията е четири пъти по-скъпа от газа в Италия, така че използването на климатик за отопление през зимата е много по-малко привлекателно.

В Белгия се очертава подобна картина – с изключение на това, че повечето продадени термопомпи са по-големите, по-скъпи (но по-ефективни) модели на водна основа, така че техният дял в продажбите е само 12%. Със съотношение на цените на електроенергия/газ, подобно на това в Италия, те имат двойна цена за своите собственици: високи инвестиционни и оперативни разходи.

Литва, където електроенергията е пет пъти по-скъпа от газа, има по-неблагоприятна рамка за ценообразуване на енергията. Въпреки това, благодарение на щедрите държавни субсидии, термопомпите съставляват почти 50% от продажбите на нови отоплителни системи от 2019 г.