Нарастват опасенията, че Китай ще “завземе” ветроенергийния сектор в Европа така, както направи с фотоволтаиците (снимка: CC0 Public Domain)
Проектите на Китай за ветроенергийни системи в Европа са „зловещо подобни“ на начина, по който азиатската страна „постави ЕС на колене“ в областта на слънчевата енергия, алармират представители на бранша. Европа неусетно, като в сън, навлиза в същия сценарий сега и с вятъра.
Докато ЕС е улисан в дефинирането и измерването на плановете си за развитие на възобновяемата енергия, Китай вече доминира в сектора на слънчевата енергия с пазарен дял – в зависимост от сектора (панели, клетки, полисилиций, блокове, пластини) – от 80 до 97%. Това се случва в момент, в който глобалните инвестиции във ВЕИ са готови да надхвърлят обема на вложенията в изкопаеми горива, пише Джеймс Глени, ветеран с 25-годишно присъствие във ветроенергийния сектор.
„Фактът, че жизненоважна индустрия се намира в една враждебна страна, е тревожен“, добавя Глени, като цитира публикация на The Economist.
Има хора, които твърдят, че европейските и американските компании просто не са конкурентоспособни. Ала значителното ценово предимство на китайските продукти не се дължи на превъзходна технология или по-добри процеси, казва специалистът. По думите му, над 20 години Китай открито пренебрегва правилата на Световната търговска организация, като субсидира масово определени сектори от икономиката си, включително вятърната и слънчевата енергия, с вложения в размер на трилиони долари.
Китай предоставя непазарна подкрепа чрез широк набор от инструменти, казва Глени, „включително държавно-спонсориран корпоративен шпионаж, национални и местни правителствени субсидии и безвъзмездни средства, евтин капитал и държавна собственост на банки, евтина енергия…, субсидирана/безплатна земя, отслабени/несъществуващи екологични стандарти, нарушения на трудовите права и др“.
Резултатът е, че Китай днес има огромен производствен свръхкапацитет. Неговите продукти „наводняват“ пазарите по света, не на последно място в Европа. Страната не е склонна да се съобразява особено много с правилата на международната търговия, подчертава Глени.
В същото време Европа се надява да постигне пълна декарбонизация на своя електроенергиен сектор през втората половина на 2030 г., като акцентът е върху възобновяемите енергийни източници. Ако целите бъдат изпълнени, би трябвало вятърът и слънчевата енергия да заемат 70% от цялото регионално производство.
Това означава, че отношенията с Китай ще са особени: ако азиатската страна постигне доминираща роля във ветроенергийните технологии, както направи при фотоволтаиците, тя може след по-малко от десетилетие да „държи“ производството на огромното мнозинство от капацитета за производство на електроенергия в Европа.
„Такава висока степен на енергийна зависимост би била предизвикателство дори при наличието на доверен съюзник“, казва Глеми. А Китай не се вписва в представите за доверен партньор. Страната се разглежда като комунистическа „демократична диктатура“, която фундаментално – и все повече – се противопоставя на основните ценности на Европа като демокрация, свободни пазари и зачитане на международното право.
Нещо повече – геополитическата ситуация предполага по-скоро напрежение между ЕС и Китай, отколкото сближаване. Наскоро НАТО определи Китай като „решителен фактор“ за конфликта Русия-Украйна.
Миналата седмица правителството на Обединеното кралство поръча стратегически преглед на отбраната и, говорейки по това време, лорд Робъртсън, бившият генерален секретар на НАТО, който ще ръководи прегледа, каза, че „предизвикателството на Китай е нещо, което трябва да се приеме много, много наистина сериозно”.
Ала навярно настоящата климатична криза изисква радикално действие, независимо откъде идва техниката? Може би. Но тогава Старият континент ще трябва да си отговори на някои важни въпроси:
Как Европа ще поддържа своята енергийна сигурност? Ще продължат ли китайските OEM производители да се възползват от държавните субсидии? Ако китайската слънчева и вятърна енергия доминира в европейските доставки на електроенергия, какво ще ги спре да изнудват европейските потребители? Какво ще им попречи да блокират европейските вятърноенергийни предприятия, които сега са работодател на поне 300 000 души (очаква се да нараснат до 500 000 до 2030 г.)?
По-добро решение би било Европа да действа изключително предпазливо и „да развива компетенции с тези, с които имаме отдавна установени търговски отношения и споделени ценности“, казва Глени. „В статия от 2020 г. в Qiushi, списанието на комунистическата партия, президентът на Китай Си Дзинпин написа, че в области, жизненоважни за националната сигурност на Китай, страната се нуждае от такива вериги за доставки, които са „самостоятелни в критични моменти“.
Е, би било добре Европа да се вслуша в този съвет, заключава ветроенергийният експерт.