ЕК отвори офис в Гренландия през март 2024, усилвайки влиянието си върху територията, което може да ѝ даде предимство в надпреварата за големите залежи от редкоземни метали (снимка: CC0 Public Domain)
Отмина и последният ден от визитата на европейския комисар по международните партньорства Юта Урпилайнен в Гренландия като част от най-новия ход на Еврокомисията за укрепване на „сътрудничеството“ в областта на енергетиката и критичните суровини. А това ще рече, че се ускоряват усилията на ЕС да си осигури съществен дял от ценните минерали и материали, които могат да се добиват на острова.
Територията на Гренландия е зона с по-малко от 60 000 жители, свързана с ЕС чрез Дания, без да е част от Съюза, и е обект на нарастващ интерес от страна на ЕС. Гренландия има огромни запаси от критични суровини, като например литий. А те са от решаващо значение за производството на вятърни турбини, слънчеви панели и батерии. В доклад на Центъра за минерали и материали (MiMa) към Геоложкото проучване на Дания и Гренландия се казва, че Гренландия е „дом“ на цели 11 от общо 34-те суровини, считани за „стратегически важни“ от ЕС.
В момента има само две действащи мини, които се експлоатират на този арктически остров – и те са за скъпоценни камъни. Но бройката вероятно ще се промени. Проектът за добив на титан, дело на Dundas IImenite, подкрепен от консорциума Bluejay Mining, и проектът за оловно-цинкова мина на австралийската компания Ironbark са одобрени от правителството на Гренландия. През юни 2024 г. американската компания Critical Metals обяви, че е платила 197 милиона евро, за да поеме проекта за добив на редкоземни елементи „Tanbreez“ в Гренландия.
Ролята на Китай
Китай навлезе на пазара на редкоземни елементи през 80-те години на миналия век и до средата на 90-те години зае централно място. Съчетавайки непрекъснато разрастващите се минни дейности и интензивното придобиване на дялове от мините за редкоземни елементи в други страни, Китай успя да стигне дотам, че да осигурява над 95 процента от световното производство на такива вещества до 2010 г.
Европа и САЩ първоначално бяха щастливи да позволят на Китай да поеме тази водеща роля. Все пак с това тя пое дейностите по добив и рафиниране, които носят толкова значителни екологични вреди. Затова Западът обърна малко внимание на все по-значимата преднина на Китай.
Ала господството на Китай над сектора даде на страната значителен политически лост. През септември 2010 г., след скок в напрежението между Китай и Япония, свързано с териториалния спор за островите Сенкаку/Дяою – архипелаг, разположен в Източнокитайско море – Китай изглежда наложи неофициално ембарго върху износа на редкоземни елементи за Япония.
Пекин категорично отрече това твърдение, но въздействието на тези събития върху пазара на редкоземни метали се усети надлъж и нашир. Много правителства по света започнаха да поставят под съмнение надеждността на Китай като доставчик. Възникна чувството за спешност – да се намали зависимостта от Китай за тези материали.
Тази спешност се изостри в последните години, включително и в светлината на въздействието на събитията в Украйна и влиянието на конфликта върху енергийния пейзаж на ЕС. Дори контролът на Китай върху индустрията да е отслабнал след нейния пик преди десетилетие, той все още контролира една трета от известните запаси от редкоземни метали, 60 процента от добива и 85 процента от капацитета за обработка в световен мащаб.
ЕС настъпва
На фона на всичко описано Еврокомисията активно се интересува от присъствие и влияние в Гренландия. През ноември 2023 г. Комисията подписа „меморандум за разбирателство“ относно основните суровини с правителството на Гренландия.
Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен посети територията през март 2024 г., за да открие офис на ЕС в столицата Нуук, като обяви „нови работни места в Гренландия, по-добра сигурност на доставките за Европа“. Тя добави, че и двете страни могат да се възползват „от по-голямо сътрудничество в тези области“.
Островът притежава значителни запаси от редкоземни материали, за които се смята, че възлизат на 1,5 милиона тона. Според доклад на Съвместния изследователски център на Европейската комисия, резервите на Гренландия съставляват почти 20 процента от наличните резерви и почти 10 процента от общите световни ресурси.
Предполага се, че нейните потенциални находища от световна класа биха могли да задоволят 25 процента от текущото световно търсене на редки земни елементи. Разположен в южна Гренландия, минният проект Кванефьелд, едно от най-големите находища на редкоземни елементи в света, има особен потенциал да се превърне в глобално значим доставчик на редкоземни елементи за много десетилетия напред.
Следователно не е изненадващо, че ЕС гледа на Гренландия като на възможна част от пъзела, когато става въпрос за намаляване на зависимостта на ЕС от редкоземни елементи, внасяни отвъд границите на Съюза.
Нарастваща конкуренция
Състезанието за чисти технологии обаче е глобално и Европа не е единственият играч, който се интересува от територията. САЩ отвори консулство в Гренландия през 2020 г., след като тогавашният президент Доналд Тръмп даде да се разбере, че обмисля закупуване на територията от Дания. Китай също инвестира в летищата, пристанищата и мините на Гренландия.
Посещението на комисаря Урпилайнен е само най-новият ход на ЕС към територията. Въпреки че ЕС трябва да се конкурира с други световни сили за влияние в Гренландия, той може да се радва на поне едно предимство: островната зона е част от Кралство Дания и се счита за отвъдморска страна и територия на ЕС. Съгласно това споразумение, вече е предвидено Гренландия да получи 225 милиона евро финансиране от ЕС.
Планирано е и по-нататъшно сътрудничество. Първата по рода си търговска мисия ЕС-Гренландия ще се проведе на 30 септември с акцент върху „критичните суровини“ и възобновяемата енергия.