408 ядрени реактора в света са произвели общо 367 GW електроенергия към средата на 2024 г., спрямо 2 TW от слънчевите електроцентрали (снимка: CC0 Public Domain)
Инсталираните слънчеви електроцентрали имат значително превъзходство в капацитета спрямо атомните електроцентрали, сочи нов доклад за световната ядрена индустрия – WNISR 2024, изготвен от немската компания Mycle Schneider.
Въпреки шума около възраждането на мирния атом, има много малко нови проекти за ядрени електроцентрали, докато слънчевата енергия се развива с ускорени темпове. Докладът на WNISR показва, че през 2024 г. в света работят 408 ядрени реактора, които към средата на годината са произвели общо 367 GW електроенергия. Това е над пет пъти по-малко от инсталираната мощност на слънчевите електроцентрали, която доближава 2 TW (според прогнозата – 1,9 TW в края на юни).
Трябва да се има предвид, че слънчевите електроцентрали работят с прекъсвания и с различна ефективност през светлата част на деня. Следователно действителното производство на слънчева енергия очевидно ще бъде по-малко.
Слънчевият капацитет обаче нараства с впечатляваща скорост и очевидно ще продължи да изпреварва ядрената енергия. Според данните от доклада, ядрената енергия остава под нивата от 2019 г. и 2021 г. Тази година ядрените блокове все още са с 30 по-малко от 2002 г., когато беше отбелязан пик на едновременно работещите реактори. През изминалата година бяха добавени само 0,3 GW ядрени мощности, което е доста скромна цифра.
Интересното е, че в САЩ, една от страните с най-много реактори, няма нито едно подадено заявление за изграждане на пълномащабен реактор през 2024 г. Заявление е подадено само за малкия модулен реактор Natrium на Бил Гейтс, който все още дори не е получил лиценз от регулатора. ОАЕ и Бразилия също се въздържаха от изграждане на нови мощности тази година.
Беларус, Китай, Словакия, Южна Корея и Съединените щати са добавили пет нови ядрени реактора с обща мощност 5 GW през миналата година. Това не е достатъчно, за да увеличи съществуващия ядрен капацитет в света, тъй като пет централи с общ капацитет от 6 GW бяха затворени в Германия, Белгия и Тайван.
„В продължение на две десетилетия, 2004-2023 г., имаше 102 пускания и 104 затваряния”, отбелязва докладът. От тях 49 са новите ядрени реактори в Китай, където същевременно не е затворен нито един реактор. Извън Китай имаше рязък спад от 51 реактора през същия период, а нетният ядрен капацитет намаля с 26,4 GW.
Авторите на доклада отбелязват, че в края на юни тази година 13 страни са били в процес на изграждане на 59 атомни електроцентрали с мощност 60 GW, спрямо 64 проекта през 2023 г. На Китай се падат около 46% от общо 27-те проекта в процес на изграждане.
„Всички строящи се реактори в най-малко девет от 13-те държави се сблъскаха със закъснения, често продължаващи една година”, казват авторите на доклада. От 23-те реактора, документирани като изостанали от графика, поне 10 имат нарастващи закъснения, а 2 реактора регистрират първите си закъснения през изминалата година.
Според анализаторите, от ключово значение е да се разгледат доминиращите роли на Китай и Русия в ядрената енергетика. От декември 2019 г. до средата на 2024 г. са започнати 35 строителни проекта по света – 22 в Китай и 13, извършени в различни страни от Русия.
„Нищо друго, никъде и никой”, казват авторите на изследването. „Но дори в единствената страна, която строи масово реактори, Китай, развитието на ядрената енергия е сравнително незначително. През 2023 г. Китай пусна един нов ядрен реактор, тоест плюс 1 GW, и повече от 200 GW слънчева енергия. Слънчевата енергия произвежда 40% повече електроенергия от ядрената, а всички възобновяеми енергийни източници, различни от хидроенергийните – предимно вятър, слънчева енергия и биомаса – произвеждат 4 пъти повече енергия от ядрената”.
Авторите заключават, че въпреки общоприетото схващане, че ядрената енергия набира скорост, тя става „без значение” на световния пазар. „Използването на слънчева енергия и съхранение може да промени играта за адаптиране на политическите решения към настоящите индустриални реалности”, заключава докладът.