Способни ли сме на върхови постижения?

Пожарът в сградата на Телефонната палата на ул. "Гурко" идва в момент, когато в държавата все по-усилено се говори за професионализъм и за възраждане на етичните и морални норми, до скоро загърбени като нещо древно, ненужно и едва ли не досадно. Пожарът е знаков – той не само потвърждава, че статистиката не лъже, но поставя на преден план въпроси за нивото на практикувания у нас професионализъм в различните браншове и професии. Статистиката сочи, че в големи офис сгради може да възникне сериозен пожар веднъж на 15 години, а веднъж на 25 години пожар може да доведе до унищожаване на цялата сграда. Стандартният подход при тези изчисления е рискът да се разглежда като присъщ, т.е. оценката се прави като се изключат всички съществуващи защитни решения. Стъпвайки на тази основа и вземайки предвид времето, с което се разполага, както и стойността на помещаването в сградата имущество, по разумен начин, системно и отговорно собственикът на съответното имущество би трябвало да създаде и изпълни план за намаляване на този риск до приемливи нива. Дали това е направено в случая може да каже само собственикът на сградата.

Отговорността за похабената техника обаче при подобни случаи далеч не е само на собственика. Той може да бъде държан отговорен за предприетите превантивни мерки и за своевременната сигнализация, но всичко случващо се след това и намиращо се извън неговия контрол е отговорност на ангажираните със случая специални служби. Разбираемо е, че в такъв момент времето за получаване на информация е малко и когато такава липсва пожарникарите са длъжни да действат по хипотезата за най-лошият възможен сценарии. Така ли е действано в случая? Имали ли са адекватна и актуална информация и в съответствие с нея ли са действали пожарникарите? Ако да – защо са ползвали водни струи за гасене в силно електрифицирано помещение? На сляпо ли са действали? Оборудването, с което пожарните пристигат в такива случаи, позволява ли третиране по различен начин на пожари в съответствие с техния характер? Осигурена (предвидена) ли е процедура за непрекъсната комуникация между засегнатите при такъв един инцидент страни? Ефективно ли се координира тази комуникация и дейността на специалистите? Всъщност въпросите, които могат да се зададат в случая, са изключително много. На голяма част от тях може да се получи автоматичен отговор като се съди единствено от резултата на проведеното упражнение. А това са въпроси само по повърхността на проблема.

Без съмнение стандарти за обезопасяване на офис сгради у нас има. Сигурно е и това, че за спазването им има въведена необходимата организация. Само че опазването от пожар и други бедствия не свършва на това място. Когато такива се случат е необходима координирана, съвместна дейност между различни организации, условия за каквато у нас по всичко личи не са предвидени. Функциониращото гражданско общество изисква наличие на оперативна съвместимост не само между публичните институции, но и между тях и частния сектор. За тази цел администрацията и бизнеса трябва да си партнират равноправно и пълноценно, което не е заложено в нито един норматив у нас. Ако в държавата институциите променят разбирането си и потърсят въвеждането на работещи нормативи, в които те не са в позицията на по-силния а в тази на по-можещия, ефективността на предприеманите мерки в случай на бедствие ще се повиши многократно, а също и голяма част от рисковете по изпълнението им ще бъдат отстранени. Всичко това е въпрос не просто на професионализъм, а на професионален морал и професионална етика.

Найден Неделчев е утвърден специалист по информационна и кибер-сигурност, член на най-реномираната и световно известна организация на ИТ професионалистите – ISACA. В нея той участва в регионалната за Европа комисия GRA, която отговаря за взаимоотношенията с правителствени и регулаторни агенции. Преди това е член на Комисията по публикациите в ISACA. Член е на управителния съвет на клуба на ИТ мениджърите в България. Неделчев има опит в редица финансови и ютилитис организации. Има магистърска степен по информатика от СУ и поредица от престижни сертификати в областта на ИТ, като CGEIT и CISM, Certified Ethical Hacker, Master Computer Industry Knowledge Analyst, ITIL и др.