Броят на потребителите, на чиито мобилни устройства е открит шпионски софтуер, нараства в последните години (снимка: CC0 Public Domain)
Около 100 държави в света са закупили усъвършенстван шпионски софтуер за хакване на мобилни устройства, според данни на американските власти. Подобни програми се използват активно както от правителствата, така и от отделни лица. Принципно, шпионският софтуер наблюдава дейността на жертвата и събира чувствителна информация, за да я предадe на нападателя.
Данни на Националния център за контраразузнаване и сигурност на САЩ (NCSC) сочат, че стотина държави са се сдобили с шпионски софтуер за смартфони. NCSC отбелязва, че пазарът на правителствен шпионски софтуер расте и се развива, тъй като търсенето нараства, а инструментите за шпионаж стават по-достъпни и по-лесни за използване.
Следене и кражба на данни
Шпионският софтуер е на практика вирус, който наблюдава и записва активността на заразеното електронно устройство. Софтуерът следи дейността на жертвата и събира чувствителна информация, за да я предаде на нападателя. Откраднатите данни могат да бъдат използвани за различни злонамерени цели, като например кражба на самоличност.
Има четири типа шпионски софтуер: рекламен софтуер, системни монитори, тракери и троянци. Някои решения работят на принципа „plug and play” (PnP), което ги прави привлекателни дори за държавните органи. Потребителите могат да добавят и премахват устройства, без да се налага да извършват ръчна конфигурация или да имат познания за компютърен хардуер и ИТ системи.
В световен мащаб броят на потребителите, на чиито мобилни устройства е открит шпионски софтуер, също расте. Според NCSC, в Европа такива програми най-често се откриват на устройствата на немски, италиански и британски потребители.
Израелската компания NSO Group, разработчик на скандалния шпионски софтуер Pegasus, се превърна в един от ключовите играчи в този бизнес. Има и много други компании, предлагащи подобни ИТ решения. По-рано Националният център за киберсигурност на Великобритания съобщи, че шпионските програми позволяват на десетки страни да получат достъп до инструменти за следене, чиято разработка иначе би отнела десетилетия.
Дълбоки корени в Европа
През 2022 г. евродепутатът София ин’т Велд каза, че шпионската система е „дълбоко вкоренена в Европа” и не се контролира по никакъв начин. Тя обяви, че абсолютно всички страни от Европейския съюз (ЕС) използват шпионски софтуер, а най-често това правят Унгария, Гърция, Испания и Кипър.
Според евродепутата, всяка страна от ЕС има своя собствена роля. Кипър и България са експортни хъбове, Люксембург е зона, където продавачите на софтуер развиват своя финансов бизнес, Ирландия предлага преференциални данъчни условия, а Малта със своите „златни паспорти” е удобен дом за шефовете на този бизнес.
Италия, Франция и Австрия са местата, където се разработва и произвежда софтуерът, Чешката република провежда ежегодни международни панаири за шпионски софтуер, а Германия, Белгия и Холандия са признали в различна степен, че техните полицейски сили използват този софтуер.
Ин’т Велд подчерта също, че служители на правителството на ЕС отказват да отговарят на каквито и да е въпроси като част от разследването на Европейския парламент.