Системите за мобилност в Европа се нуждаят от интеграция, за да могат да се справят адекватно с променящия се профил на населението (снимка: CC0 Public Domain)
Европейските транспортни мрежи имат нужда от повече интеграция и адекватност спрямо променящите се нужди на жителите. Малките технологични иновации носят надежда за големи промени, с повече адекватност към съвременната реалност на застаряващо население и интензивна урбанизация.
Европа има нужда от транспортни системи, които да са по-достъпни, евтини и безопасни за всички, сочи нов доклад на EIT Urban Mobility – инициатива на Европейския институт за иновации и технологии (EIT). Органът публикува своя най-нов доклад “Better Mobility Trend report” в сътрудничество с Impact Hub Vienna и Point&. Проучването се основава на анализ от над 300 новостартиращи компании и становищата на над 100 индустриални и академични експерти от цяла Европа. Накратко : докладът стига до извода, че съвременните транспортни системи изобщо не отразяват реалността на европейското общество.
Фрагментираност
Според Евростат, над 100 милиона души в ЕС имат задължения за полагане на грижи (за семейство и близки), други 100 милиона живеят с увреждания, а повече от 90 милиона са на възраст 65 или повече години. Предвид това, Европа има нужда от „холистични” транспортни системи. Те следва да интегрират разнообразни възможности за придвижване, за да са от полза за гореописаните групи.
Вместо това в момента мрежите за мобилност са силно фрагментирани. Има много участници, но те предлагат слабо свързани услуги. Необходими са трансгранично сътрудничество, интегриране на различните видове транспорт в цялостни мрежи и създаването на мултимодални центрове за превоз. Това ще е от решаващо значение за разработването на система, която обслужва всички.
Образците, от които да започнем
Билетът Klimaticket в Австрия е отличен пример за това как интегрирането на различни транспортни услуги може да направи мобилността по-безпроблемна и достъпна“, казва Лина Мошамер от Point& и съавтор на доклада. Този билет е валиден за почти всички влакови оператори, всички видове местен обществен транспорт в градовете и селата в Австрия, както и някои международни линии като например тези от Виена до Брецлав в Чехия или до Хегьешалом в Унгария. Специалният билет струва 1 095 евро, тоест по около 3 евро на ден, като цената е намалена с една трета за младежи под 26 г. и възрастни над 65 г. „Предлагайки възможности за достъп до цялата страна, включително опции за споделена мобилност, билетът опростява пътуването и подобрява покритието за максимално широк кръг потребители,“ добави Мошамер.
Урбанзация и застаряване
Проучването подчертава и бързия растеж на градското население и значението на новия тип градско планиране: такова, което да създава пространства, удобни за живеене. Все по-голяма част от населението живее в градове. Затова е важно да се даде приоритет на “проходимостта”, на възможностите за пешеходство, на зелените площи и по-безопасната инфраструктура.
Германският град Грисхайм се дава за пример заради своята концепция да бъде „град, подходящ за сядане и игра“. Това подчертава фокуса върху подобряването на пътеките пешеходство, пространствата за деца, удобството за пешеходци с ограничена подвижност.
Не може да се подцени и друга тенденция – застаряването на населението в ЕС. До 2030 г. един на всеки четирима души в ЕС ще бъде на 64 или повече години. Да останат физически активни е важно за тях. Това означава, че градската среда трябва да създава предпоставки по-възрастните хора да могат да се движат спокойно и интензивно.
Безопасност по пътищата
Безопасността и сигурността също остават ключов въпрос. Напредъкът в ЕС е в застой. Броят на смъртните случаи на пътя продължава да е приблизително един и същ в последнбите години, не намалява.
Докладът подчертава необходимостта от добре осветени, привлекателни обществени пространства, надежден обществен транспорт и безопасна велосипедна инфраструктура. Хелзинки и Осло, например, постигнаха целта на Vision Zero през 2019 г. чрез намаляване на трафика, ограничаване на достъпа до градските центрове и въвеждане на ограничения на скоростта в жилищните райони.
Малки подобрения, големи стъпки
В очакваното подобрение ключова ще е ролята на новостартиращите фирми. Често те са в основата на малки иновации, които постигат голяма промяна за ежедневието на хората.
„Стартъпите са в челните редици на преосмислянето на мобилността. Те предлагат свежи перспективи и иновации, които улесняват потребителите и правят транспортните системи по-приобщаващи и адаптивни“, казва Алексис Еремия, съосновател и управляващ директор на Impact Hub Vienna.
В крайна сметка обаче експертите са на мнение, че не са нужни големи, драстични промени, за да стане транспортната мрежа на Европа по-адекватна. „Подобряването на мобилността не винаги изисква големи технологични пробиви”, казва Йоан Льо Пети, мениджър в EIT Urban Mobility и съавтор на изследването. „Нашият доклад показва, че в много случаи малките подобрения в инфраструктурата, дизайна на услугите или транспортната достъпност могат да имат огромен трансформиращ ефект“.