Компютърът CL1 използва изкуствени аналози на неврони, синтезирани в лабораторни условия (снимка: Cortical Labs)
Австралийски стартъп създаде компютър, който работи със синтетични човешки мозъчни клетки. Cortical Labs нарича своето изобретение „първият в света биологичен компютър”. На сайта на компанията вече има форма за поръчка.
Самите клетки не са взети от сивото вещество на хората. Според разработчиците, вътре в компютъра CL1 се използват изкуствени аналози на неврони, синтезирани в лабораторни условия.
Напълно самостоятелен
CL1 може да работи автономно – не е необходимо да се свързва към стандартни компютри или суперкомпютри с традиционни силициеви процесори. Биологичният компютър разполага с пълноценна система за поддържане на живота на изкуствени мозъчни клетки в продължение на около шест месеца. Тази система регулира температурата, газообмена и други условия на околната среда.
Създателите на CL1 не се задоволяват само с концепция или работещ прототип – те вече продават биологичния компютър. Предварителната цена на един екземпляр е 35 хиляди щатски долара. На уебсайта на Cortical Labs е публикуван формуляр за поръчка на машината.
Премиерата на CL1 се състоя в Барселона, на Световния мобилен конгрес MWC 2025. Първите копия на биокомпютъра трябва да бъдат пуснати в продажба през юни 2025 г., отбелязва Tom’s Hardware.
Изкуствен мозък с изкуствен интелект
Според разработчиците, целевата област на използване на CL1 е изкуственият интелект и машинното обучение. „Сърцето” на компютъра е малък чип със силициева основа и отгледани в лаборатория човешки неврони на повърхността му.
Тези неврони са в състояние да реагират на електрически сигнали, образувайки мрежи, които обработват информация като биологичен мозък. Системата поддържа двупосочна комуникация, при която електрическите импулси стимулират невроните и техните реакции се записват и анализират.
Забележителен аспект на CL1 е способността му да се учи и адаптира към задачите. Предишни изследвания показаха, че невронните системи могат да бъдат обучени да изпълняват основни функции, като например игра на прости видео игри.
Разработката на Cortical Labs предполага, че интегрирането на биологични елементи в компютрите може да подобри производителността при задачи, които традиционният AI изпълнява трудно – такива са, например, разпознаването на шаблони и вземането на решения в непредвидими среди.
Ефективност и етика
Използването на човешки неврони в компютърни изчисления, дори ако са отгледани изкуствено в лаборатория, може значително да намали консумацията на енергия в сравнение с настоящия хардуер, използван за обработка на алгоритми за изкуствен интелект.
Компютрите, базирани на човешки неврони, също са в състояние да надминат сегашните системи по отношение на ефективността на обучението на изкуствен интелект. В допълнение, гъвкавостта и адаптивността на невроните може да доведе до значителен напредък в роботиката, автоматизацията и сложния анализ на данни.
Въпреки това мащабируемостта на тази технология остава несигурна, поне в обозримо бъдеще. Производството и обслужването на невронно базирани системи е значително по-сложно от това на традиционните процесори, а осигуряването на дългосрочна стабилност поставя допълнителни предизвикателства.
Същевременно възникват етични проблеми от използването на човешки мозъчни клетки в технологиите. Въпреки че невроните в CL1 се отглеждат в лаборатория и не са в съзнание, по-нататъшният напредък в тази област може да изисква насоки за справяне с морални и нормативни проблеми.
Перспективата за интегриране на живи клетки в компютърен хардуер предизвиква дискусии за допустимите граници на изкуствения интелект.