Като всеки млад и бързо разгръщащ се пазар бизнесът в сферата на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници е съпроводен с множество експерименти, неуредици, липса на съгласуваност и разбира се претенции от страна на бизнеса. Така изглежда пазарът, обрисуван от трите конферентни дни на шестия конгрес-изложба “Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници”, която се състоя миналата седмица в София.
В България много регулации липсват
Още от първия ден направи впечатление отворено писмо на немските ВЕИ инвеститори до българското правителство, в което те изразяват недоволството си от мерките на кабинета за развитие на ВЕИ индустрията. Вместо да я развият, настоящите мерки ще я убият, смятат германските инвеститори.
Ключов елемент в писмото им е темата за ограничаването на използването на земеделски земи за ВЕИ проекти. Тези лимити „са твърде всеобхватни, икономически проблематични и застрашават инвестиции от милиарди евро и стотици работни места“, се казва в писмото. Инвеститорите настояват, че включването на ВЕИ проектите към пазара на “прогнозиране и балансиране” би могло да доведе до невъзможността за финансиране на проектите и до спиране на функционирането на пазара. Проблем е и изискваното от ДКЕВР потвърждение за банково финансиране за издаването на лиценз – то, според бизнеса, не е практично, защото банките не ще предоставят такова потвърждение.
От друга страна, България трябва да въведе стимули за използване на енергия от възобновяеми енергийни източници, заяви пък американският посланик Джеймс Уорлик по време на откриването на конгреса. Страната ни има привлекателна тарифа за изкупуване на енергията от ВЕИ, но е нужно да има също закони и стимули, за да бъдат ВЕИ конкурентни и да се насърчи използването им.
Частен случай на този проблем е стимулът за придобиване на електрически или хибриден автомобил. България е единствената страна в Европа, която не предлага стимули за закупуване на подобен автомобил, констатира Ст. Желев от Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България. Всички европейски страни вече са въвели стимули за придобиването на еко-возила. Това може да са данъчни облекчения, директни субсидии и др. България единствена не предлага никакъв стимул за бизнеса и гражданите си.
Нови норми се задават от ЕС
Докато у нас липсва ясна рамка за развитие на ВЕИ сектора, откъм ЕС се задават нови норми, които ще ни бъдат „спуснати“ не след дълго. Нова директива за енергийно ефективните сгради ще задължи инвеститори и граждани да обръщат особено внимание на енергийната ефективност на домовете. Директивата включва изисквания както за самите сгради – за материали, изолация и др., така и за техническото оборудване в тях – бойлери, помпи и др.
Принципът, заложен в директивата, е “тояга-морков-дайре”. „Тоягата“ в случая са редица задължения относно материалите, с които се градят новите постройки, и начинът, по който се правят всички инсталации в тях. ЕЕ критерии ще се прилагат за сградите, за инсталациите, дори и за самите строители и инсталатори. „Морковът“ включва въвеждането на стимули за повишаване на енергийната ефективност. Това може да са данъчни намаления или директни субсидии, а защо не и безлихвени заеми за инвеститорите.
“Дайрето”, като синоним на шумотевицата, пък е свързано с боравенето в общественото пространство с темата за енергийната ефективност на домовете. Ще се засили ролята на сертификатите за енергийна ефективност, инспекциите за ЕЕ, както и важността на представянето на сертификатите. Така например те ще станат ключов документ при покупко-продажба на имоти, сключване на договори за наеми и др.
Паралелно с това могат да се очакват и други мерки на европейско ниво. Една евро-инициатива, в която има и българско участие, се е заела да оценява бюрократичните бариери пред фотоволтаичните проекти в ЕС. Проектът ще приключи през юни и ще начертае редица препоръки за намаляване на административните тежести и ограничения за реализацията на инсталации от фотоволтаични модули. Което навярно ще засегне най-силно България, пословична с огромната административна тежест за бизнеса и многогодишното нежелание на властите да преборят този проблем.
Ресурсите и технологиите са налице
Природните ресурси и технологиите за извличане на енергия от тях са налице, показаха и конгресът, и изложбата в Интер Експо Център.
Слънчевата и вятърната енергия са най-експлоатирани, а най-силно присъствие на пазара имат соларните системи, видя се от изложбата. Преобладаващата част от изложителите показваха фотоволтаични и термални соларни панели, а по време на семинарната програма бяха представени и хибридни (PV/T) соларни панели. Вятърни турбини и генератори също имаше доста. Немалко производители демонстрираха системи за производство на пелети и съответно пелетни системи за отопление. По-скромно представени бяха доставчиците на системи за биодизел, когенераторни системи, енергийно ефективно осветление.
Ако има нещо, което е останало загърбено, това е геотермалната енергия, разбра се от семинарната програма. Само около 18% от геотермалната енергия в България се използва от човека. Това значи едва една пета от огромния ресурс, който природата ни е дала – горещите извори. Останалите 80% от представляват безспорна загуба на енергия.
От друга страна, топлата вода, която излиза на повърхността на земята, представлява едва 5,8-6% от енергията, която е налице под повърхността на земята. Това означава, че използваме много малка част от ресурса, който имаме под земята.
За топлите извори у нас се говори само като за минерални, в някои случаи дори се налага охлаждане на водата, за да е годна за къпане, но отнетата топлина се прахосва. Всеки ден ние, българите, и всички европейци, ходим върху колосален енергиен ресурс, от който обаче не черпим – а случаят с вулкана в Исландия ни напомня какво съкровище лежи под краката ни.
Достатъчно е да има воля
Енергийна ефективност, пълноценно използване на възобновяемите ресурси, икономика без вредни емисии и независимост от петролния бизнес могат да се постигнат успешно при наличието на силна воля на управниците. В настоящия момент това може да стане предимно с външно финансиране чрез програмите и фондовете на ЕС. Доказва го опитът на шведския град Векшьо, който бе представен в последния ден на конгреса за ВЕИ и ЕЕ.
Векшьо, с 55 хиляди души население, е най-зеленото селище в Европа и дори света. Повечето от новите сгради там се отопляват изцяло екологично и с минимален разход на енергия. Петролът скоро ще бъде изцяло изхвърлен от употреба в полза на биогоривата, които са местно производство и така се стимулира местната икономика. Общината помага с консултации и насърчителни мерки на всеки, който иска да направи дома си по-екологичен.
Всичко това не са празни приказки, а реално постигнати и постигани цели, дело на кметство, където трима представители на три различни партии са надраснали междупартийното боричкане и се стремят да направят града си уникален.
Подобни практики са логично заключение на всички дебати на тема ВЕИ. Практиката доказва, че няма пречки да се живее изцяло с чиста енергия – всички други обяснения са оправдания.