Как Естония загърби целта си за 100% възобновяема енергия

Дори при най-доброто изпълнение на ВЕИ плана си Естония ще остане със 17,5% под целта си за 100% възобновяема енергия до 2030 г. (снимка: CC0 Public Domain)

Естония тихомълком се отказа от законово заложената си цел да генерира толкова електроенергия от възобновяеми източници, колкото консумира. Какви са причините за това?

Преди близо три години, в края на август 2022 г., правителството на Естония, водено от Кая Калас – която преди това е работила за компании за вятърна енергия – одобри законодателно изменение, което вдигна целта на Естония за производство на електроенергия от възобновяеми източници за 2030 г. от 40% на 100%. Това означава всичката консумирана електроенергия в страната да идва от ВЕИ.

Законопроектът беше приет без забавяне и до октомври промяната беше записана в закон. На вътрешния фронт Естония си постави амбициозната цел да генерира толкова електроенергия от възобновяеми източници, колкото консумира, малко повече от седем години по-късно. Това не означава, че цялата консумирана електроенергия трябва да е от възобновяеми източници или произведена в Естония – значение има само статистическият баланс.

Законопроектът произтича директно от клауза в коалиционното споразумение, подписано месец по-рано, която включваше точно този ангажимент.

Обяснителният меморандум не включваше съществена оценка на въздействието – напримерq колко пари ще са необходими, чии ще бъдат парите или кога ще са необходими за изграждането на производствените мощности. Нито пък разглеждаше дали изпълнението на изискването е реалистично постижимо в Естония.

Меморандумът изглеждаше като допълнение към неанализирано политическо решение, като се посочваше, наред с други неща: „Изменението ще има положително въздействие върху населението в трудоспособна възраст и, по отношение на социалното въздействие, предимно върху живеещите в райони, където са планирани съоръжения за производство на възобновяема енергия, както на сушата, така и в морето“=

Ситуацията такава, каквато е

Миналата година Естония е консумирала 8,1 тераватчаса електроенергия. Вътрешното производство е възлизало на 5,4 тераватчаса, или 65,8% от потреблението. От тях 3,4 тераватчаса – 41,7% от потреблението – са от възобновяеми източници. Най-общо казано, производството на енергия от възобновяеми източници е разделено на третини: една трета от изгаряне на биомаса и отпадъци, една трета от вятър и една трета от слънчева енергия.

Производството на енергия от възобновяеми източници непрекъснато се увеличава. Но не расте достатъчно бързо, за да постигне целта за електроенергия от възобновяеми източници за 2030 г. Това не е изненада. Националната одитна служба на Естония изрази същата загриженост в началото на миналата година.

По това време Кристен Михал, тогавашен министър на климата в правителството на Кая Калас, отговори на одита, като изрази увереност в целта. „Към днешна дата прогнозата на различни анализатори в енергийния и екологичния сектор е, че сме на път да постигнем целта“, каза Михал в края на януари миналата година.

Сега Михал е министър-председател и лидер на Реформаторската партия – и вече не е на същото мнение. В предаването „Esimene studio“ по местната телевизия ETV в сряда той каза, че целта за генериране на 100 процента електроенергия от възобновяеми източници вече не е постижима.

„Вече беше съвсем ясно преди шест месеца, че целта за постигане на 100 процента от потреблението на електроенергия от възобновяеми източници до 2030 г. не е реалистична с настоящите темпове“, каза Михал, добавяйки, че целта може би ще бъде постижима до 2033 или 2035 г.

Защо да е невъзможно?

И така, какво се е променило междувременно? Първо, тази пролет правителството реши да не провежда търг за офшорни вятърни паркове, чиято цена би била с порядък по-висока от тази за наземни вятърни паркове, като потенциалните нужди от субсидии биха достигнали до 2,6 милиарда евро.

Официално планът не е отменен, но коалиционното споразумение между Реформаторската партия и Eesti 200 обвързва развитието на офшорни вятърни паркове със създаването на нови финансови инструменти по линия на Европейската зелена сделка за промишлеността. С други думи, нищо конкретно – със сигурност нищо сравнимо със съществуващите схеми за подкрепа на наземната вятърна енергия.

Подходът към наземната вятърна енергия е по-конкретен. Правителството в момента преглежда законопроект, който би упълномощил естонския оператор на преносната система Elering, да проведе търг, за да пусне на пазара електроенергия, генерирана от наземни вятърни системи. Планът е да се закупят до два тераватчаса възобновяема електроенергия годишно, с ограничение на субсидията от 20 милиона евро годишно – до 200 милиона евро за 10 години.

В обяснителния меморандум Министерството на климата, изготвило законопроекта, заявява, че съществуващите в процес на разработка енергийни мощности за възобновяема енергия не са достатъчни, за да постигнат целта за възобновяема енергия. Министерството изчислява, че проектите, произтичащи от по-ранни търгове, ще добавят общо 1,32 тераватчаса електроенергия от възобновяеми източници годишно през 2026 и 2027 г.

Ако добавим планираните два тераватчаса от предстоящия търг, който се очаква да бъде обявен в началото на следващата година, общото допълнително производство може да достигне максимум 3,32 тераватчаса годишно.

Добавянето на това към 3,4 тераватчаса от миналата година, при идеални условия, би довело общото годишно производство на електроенергия от възобновяеми източници до 6,72 тераватчаса до 2030 г.

От тях променливите източници – вятър и слънце – биха представлявали приблизително 4,5 тераватчаса, или около 67% от годишното потребление.

Всичко това е при условие, че всеки проект, който в момента е в процес на разработка, е завършен и че окончателният обратен търг няма да се сблъска със забавяния. Дори и съставителите на законопроекта признават, че това последно предположение е несигурно. Предвид амбициозния график, има реална възможност процесът да се забави с години.

Ако потреблението на електроенергия в Естония остане на сегашното ниво от осем тераватчаса през 2030 г., страната ще остане със 17,5% под целта си. А ако потреблението се увеличи, разликата ще бъде още по-голяма.

Разумно ли е?

Когато Кристен Михал прекрати коалицията със Социалдемократите и Реформистката партия продължи да управлява само с Eesti 200, тогавашният министър на климата Йоко Алендер се завърна в Рийгикогу, а за нов министър на енергетиката и околната среда бе назначен Андрес Сут. За първи път коалиционното споразумение включваше ангажимент за осигуряване на конкурентни цени на електроенергията.

Сут също така привлече енергиен съветник: професора по енергетика от Талинския технологичен университет (TalTech) Ейнари Кисел. Кисел участва в актуализирането на Националния енергиен и климатичен план на Естония (ENMAK), който според непотвърдени данни може да въведе значителни промени в политиката, когато бъде публикуван в близко бъдеще.

Кисел заяви, че не е готов да обсъжда публично по-широките енергийни планове. Неговата колежка от TalTech, професор по икономика Кадри Манасоо, наскоро анализира енергийните стратегии на Естония от икономическа гледна точка, като резултатите са публично достъпни онлайн. Според анализа на Манасоо, ако балтийските държави постигнат заявените си цели за производство на толкова електроенергия от възобновяеми източници, колкото консумират, това би струвало на Естония допълнителни 100 милиона евро годишно.

Нейният анализ показва, че Естония би постигнала най-ниската обща цена на електроенергията, ако променливите възобновяеми източници – вятърна и слънчева енергия – представляват между 60 и 80 процента от потреблението.

Манасоо отбелязва, че колкото по-висок е делът на променливата възобновяема енергия, толкова по-ниска е цената за потребителите. След като обаче се достигне прагът от 80 процента, компонентът на фиксираните разходи нараства достатъчно, че цените да спрат да падат значително.

Тя също така посочва, че с увеличаването на производството на електроенергия от възобновяеми източници, маржовете на печалба за производителите намаляват – при 80 процента, субсидиите за подкрепа внезапно ще трябва да се увеличат значително.

Професорът по икономика от Университета в Тарту Урмас Варблане е съгласен с колегите си от TalTech. След като прегледа работата им, той заключи, че целта от 100 процента не е разумна. В разговор с Мирко Оякиви в предаването „Reporteritund“ на Vikerraadio Варблане каза, че енергийният сектор претърпява промяна в мисленето.

„Струва ми се, че през последните три до четири месеца е имало промяна в начина на мислене. Някои мантри бяха изоставени. Сега вече има разбиране, че простото обявяване на лозунги и целеви години всъщност не променя нищо“, каза Варблане. „Хората започнаха да мислят повече по отношение на действителното енергийно портфолио, с което разполагаме. Не е само един източник – имаме няколко различни, които се допълват взаимно и са налични по различно време на годината, през пролетта или есента“, добави той.

Варблане също така се позова на по-ранно проучване на Марти Рандвеер, ръководител на отдела за парична политика и икономически изследвания в Банката на Естония, чиито констатации до голяма степен съвпадат с тези на Манасоо. Изследването на Рандвеер заключава, че най-ниската обща цена на електроенергията в Естония би била постигната, ако възобновяемите енергийни източници представляват между 50 и 80 процента от потреблението на енергия в балтийските държави.

Основното безпокойство е, че променливите възобновяеми енергийни източници влияят на рентабилността. Колкото по-благоприятни са условията за възобновяемите енергийни източници – слънчево или ветровито време – толкова по-вероятно е производството да се наложи да бъде ограничено. Това от своя страна увеличава компонента на фиксираните разходи в цените на електроенергията.

Инсталирането на системи за съхранение може да помогне за облекчаване на проблема, но те също имат своята цена. Освен това в момента не съществува система за съхранение, която да може да пренася големи количества лятна електроенергия през пролетта.

Министерството на климата е в готовност

Министерството на климата не желае да говори открито за евентуални промени в настоящите планове, преди да бъдат взети политически решения. Рейн Вакс, ръководител на енергийния отдел на министерството, многократно подчертаваше, че работата им се ръководи от изискването за 100% възобновяема енергия, записано в закона.

„Не можем да си вършим работата, основавайки се на предположението, че нещата може да се объркат. Работим съгласно мандата, даден ни от законодателя. А настоящите показатели показват, че изпълнението на това задължение не е невъзможно“, каза Вакс.

Той направи тези коментари пред ERR в сряда следобед – преди премиерът Михал да заяви в „Esimene studio“, че законовото задължение за постигане на целта няма да бъде постигнато.

На въпроса как Естония трябва да постигне целта за 100% производство на електроенергия от възобновяеми източници до 2030 г., Вакс посочи несубсидираните инвестиции от частния сектор. „Точно това трябва да оценят разработчиците. Дискусиите, които проведохме с тях, ясно отразяват това. Всеки изгражда свой собствен Excel модел, разговаря със своите финансисти и оценява дали условията, които имаме тук, са подходящи“, каза Вакс.

„Съгласен съм, че има рискове. Не мога да се закълна днес, че със сигурност ще достигнем 100 процента до 2030 г., но това е, към което се стремим“, добави той, предлагайки участниците на пазара да бъдат консултирани за допълнителна информация.