ChatGPT намалява мозъчната активност, доказаха учени

Редовната употреба на изкуствен интелект изисква предпазливост, особено в образованието (снимка: CC0 Public Domain)

Изкуственият интелект пише, а мозъкът бездейства… Уникално изследване с ЕЕГ (електроенцефалограма) на учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) доказа, че ChatGPT намалява мозъчната активност.

Група изследователи от медийната лаборатория на MIT и няколко други американски университета проведоха първото мащабно проучване, което директно свързва използването на изкуствен интелект с промени в мозъчната функция и способността на хората да усвояват информация.

Резултатите показват, че при писане на текстове с помощта на ChatGPT мозъкът се активира забележимо по-слабо и написаното се запомня по-зле. Учените подчертават, че това не е просто корелация, а доказана причинно-следствена връзка.

В експеримента са участвали 54 души на възраст от 18 до 39 години, които владеят английски език и нямат опит в професионалния копирайтинг.

Участниците са разделени на три групи. Първата пише есета с помощта на ChatGPT, втората използва традиционното търсене в Google (без достъп до отговори на изкуствен интелект), а третата разчита само на собствените си знания.

Темите на есетата са близки до тези на SAT, като например „Трябва ли успехът да се измерва само чрез кариерата ви?” или „Има ли стойност провалът?”.

Всеки участник завършва четири сесии за писане, по едно есе на седмица. Изследователите записват мозъчната активност с помощта на ЕЕГ и провеждат серия от поведенчески тестове.

В последната, четвърта сесия участниците сменят условията: тези, които пишат с ChatGPT, се опитват да работят без него – и обратно. Това позволява на учените да оценят как се променя мозъчната функция при преминаване от един инструмент към друг.

Резултатите са недвусмислени. Участниците, които пишат с ChatGPT, демонстрират най-ниска невронна активност в ключови области, отговорни за вниманието, работната памет и контрола. ЕЕГ регистрира намаляване на активността в алфа и бета диапазоните, както и намаляване на свързаността между фронталната и париеталната област на мозъка.

В същото време участниците, които пишат без помощта на изкуствен интелект, показват по-активна и стабилна мозъчна активация през цялата сесия.

Разликата е особено очевидна в четвъртата сесия. Тези, които първо са използвали ChatGPT, а след това са писали без него, поддържат ниска ангажираност: мозъкът сякаш е „отвикнал” да работи. 

Участниците с ChatGPT помнели по-зле написаното – средно само 28% могли да възпроизведат поне едно изречение от собственото си есе. За тези, които работили без изкуствен интелект през цялото време, процентът е два пъти по-висок.

Анализът на текста също разкрива разлики. Използвайки инструменти за обработка на естествен език (NLP), изследователите установяват, че есетата, написани с ChatGPT, съдържат повече клиширани фрази, повтарящи се елементи и по-малко разнообразен синтаксис.

В анкети много участници в „групата с изкуствен интелект” отбелязват, че не чувстват текста като „техен” и не могат да си спомнят точно какво са написали.

Учените описват този ефект като когнитивен дълг – понижаването на умствената ангажираност в момента намалява способността за учене и формиране на устойчиви умения в бъдеще. С други думи, ChatGPT помага за опростяване на процеса на писане, но го прави по-повърхностен по отношение на мозъчната активност и дългосрочното запаметяване.

Авторите на изследването подчертават, че изкуственият интелект не е зло или заплаха, но редовната му употреба изисква предпазливост, особено в образованието.

„Големите езикови модели (LLM) могат да бъдат полезни като опора, но не и като патерица. В противен случай те отслабват самите когнитивни функции, благодарение на които се учим”, обобщават изследователите.