Как Европа преодолява пропуските в цифровото образование

Цифровото образование не е модна фраза – то е един от най-важните приоритети на Европа
(графика: CC0 Public Domain)

В цяла Европа изследователи и специалисти от индустрията работят, за да направят цифровото образование по-добро, по-интелигентно и по-достъпно. Чрез изграждане на силни партньорства и обмен на знания те помагат за формирането на бъдеще, в което всеки ще се възползва от учене онлайн с високо качество

от Хелън Маси-Бересфорд

Скоро децата в Сърбия може да придобиват основни умения, като писане и смятане, с помощта на дружелюбна виртуална алпака, наречена Алпа, благодарение на финансирани от ЕС научни изследвания, които подобряват достъпа до първокласни образователни технологии в цяла Европа.

Макар и да не е човек, Алпа е важен член на екипа на ALPA Kids — образователна технологична компания, базирана в Естония, която предлага образователни игри на родния език за деца от три до осем години чрез интерактивно приложение.

Многоезичен достъп

„Европа е регион с толкова много езици и култури, че е изключително важно всички деца да имат възможност да учат на своя роден език“, казва естонската предприемачка и лингвистка Кели Лилес, съосновател и изпълнителен директор на ALPA.

Пътят на Лилес с ALPA Kids започва, когато тя и семейството ѝ се местят в Испания и срещат трудности да намерят образователно съдържание на естонски език за децата си.

Този опит очертава недостига на цифрови ресурси на родния език на децата, което я мотивира да разработи решения, които отговарят на езиковото разнообразие.

Така се появява приложението, създадено през 2020 година. То учи на основни умения, като усвояване на азбуката, речников запас, смятане, логически и когнитивни умения. Макар първоначално да е на естонски език, сега приложението предлага версии на половин дузина езици, включително и на английски.

От 2023 г. компанията работи в сътрудничество с изследователи от Университета „Рей Хуан Карлос“ в Испания и Факултета по технически науки към Университета в Нови Сад, Сърбия, като част от финансирана от ЕС инициатива, наречена EdTech Talents.

Тази четиригодишна програма за научноизследователска и развойна дейност обединява изследователи и компании от шест държави в ЕС, координирани от Университета в Талин, Естония. За ALPA Kids тя предоставя възможност да тества английската версия на приложението като средство за усвояване на втори език.

„Това сътрудничество ни помага да предоставим решения, основани на научни изследвания“, казва Лилес. „Чудесна възможност е човек да има на разположение международни изследователи на една ръка разстояние, с които да обменя идеи.“

На фокус: цифровото образование

Цифровото образование не е просто модна фраза — то е един от най-важните приоритети на Европа за изграждането на общество, готово за бъдещето. От подобряването на достъпа до обучение на учащи се в отдалечени райони до развиването на цифрови умения за хората от всички възрасти, образователните технологии трансформират начина, по който учим, преподаваме и се развиваме.

За да стане тази трансформация наистина приобщаваща, ЕС работи за постигането на споделена визия чрез Плана за действие в областта на цифровото образование за 2021 — 2027 година. Целта е всеки учащ се в Европа да се възползва от висококачествено и достъпно цифрово образование, подкрепено от съвременна инфраструктура, ангажиращи инструменти и преподаватели с цифрови умения.

Финансирани от ЕС проекти, като EdTech Talents, помагат за изграждането на по-силни екосистеми за иновации в регионите на Европа, където научните изследвания не са така развити.

В основата на тези усилия е програмата „Разширяване“, стартирала през 2014 г., за да насърчи сътрудничеството и да намали разликите в научните изследвания и иновациите в континента. Днес 24 държави, включително Естония, Сърбия и Унгария, са определени като държави с потенциал за разширяване на участието.

Опитът на индустрията

Целта на екипа за изследвания по EdTech е създаването на нови възможности за технологични дружества в областта на образованието, като ALPA Kids в Естония, Сърбия и Унгария.

Стратегията им е да изграждат връзки между бизнеса и академичните среди в тези държави и да установяват обмен с по-опитни изследователи и технологични компании в Австрия, Германия и Испания.

Инициативата се координира от д-р Яника Леосте, естонски педагог и изследовател с редица награди за работата си в областта на науката, образованието и бизнеса.

Леосте е доцент по образователна роботика в Талинския университет и асистент в Талинския технически университет. Научните ѝ изследвания са насочени към включването на роботиката в обучението, хибридното и смесеното учене и насърчаването на иновациите в образованието.

„В Естония, подобно на други държави с потенциал за разширяване на участието, бяхме свикнали да правим изследвания в затворена екосистема“, споделя тя.

Ключова характеристика на инициативата е възможността млади изследователи да провеждат тримесечни стажове в компании в Австрия, Германия и Испания, за да придобият практически опит в съответния отрасъл.

От своя страна изследователи от университети в Австрия, Германия и Испания предоставят консултантски услуги на образователни технологични компании в Естония, Сърбия и Унгария, за да им помогнат да подобрят бизнес моделите си и да станат по-конкурентоспособни.

Всеки изследовател, участващ в проекта, има за цел да предложи т.нар. „приложим прототип“, казва Леосте.

Целта не е непременно да се създаде продукт, готов за пазара, обяснява тя, а да се разработи ноу-хау, което ще подпомогне разработването на образователни технологични продукти, в крайна сметка облагодетелствайки и обществото.

„Надяваме се този опит да покаже на изследователите тук, че е необходимо да си сътрудничат с индустрията, както правят в по-развитите държави“, казва тя.

На първо място използваемостта

Като част от съвместните усилия, в момента приложението се оценява чрез теста за използваемост на платформата, разработен от д-р Славко Ракич, сръбски член на екипа на EdTech Talents и асистент по промишлено инженерство и мениджмънт във Факултета по технически науки към Университета в Нови Сад.

Целта на теста на Ракич за използваемост на платформата е да се подпомогнат технологичните компании при оценяването и подобряването на продуктите им, като се концентрира върху технологичното, педагогическото и социално-културното измерение.

Използвайки проучвания и визуални инструменти за онагледяване на данните, като например радарни диаграми, платформата предоставя практически приложими данни за подобряване на работата на потребителите и приспособяване на продуктите към различни образователни условия. Целта е да се разбере колко добре приложението ще бъде прието от потенциалните потребители.

След като приключи тестването в Сърбия, EdTech Talents и ALPA Kids планират да публикуват статии с подробности за получените резултати, макар че Лилес твърди, че ползите от участието вече са ясни.

Мобилност на талантите

Международният обмен, като този, подкрепян от EdTech, е от съществено значение, казва Ракич, особено след като младите изследователи често трудно придобиват опит в индустрията, докато „жонглират“ с академичните си задължения.

„Основната цел на проекта EdTech Talents е да засили споделянето на знания с изследователи в държавите с потенциал за разширяване на участието“, обяснява той.

Като част от програмата ERA Talents на ЕС, проектът помага за преодоляване на разликата между академичните среди и индустрията, като насърчава междусекторното сътрудничество и мобилността на талантите в цяла Европа.

За Леосте отварянето на вратата за повече международни и индустриални партньорства е ключово за напредъка на цифровото образование на континента.

Има и по-широка полза. Чрез изграждането на цифрови и предприемачески умения на изследователите и помощния персонал, EdTech Talents помага и за осъществяване на визията на ЕС за създаване на съюз на уменията, в който европейците непрекъснато развиват компетенциите си и се обучават.

„Образованието е основата на всичко за бъдещите ни поколения“, казва Лилес.

Изследванията в тази статия са финансирани от програма „Хоризонт“ на ЕС. Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия. Статията е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.

Коментар