Трябва ли да правим дефрагментиране на SSD

Откакто SSD дисковете започнаха масово да заместват “добрите стари” твърди дискове, възникнаха много спорове около поддръжката на тези полупроводникови (твърдотелни) устройства. Един от най-често срещаните въпроси, който продължава да вълнува потребителите, е дали е необходимо да се дефрагментира SSD, за да работи по-бързо.

Мнозина все още помнят времената, когато редовната дефрагментация на твърдия диск наистина осигуряваше забележимо увеличение на скоростта и затова сега се изкушават да пренесат този опит към съвременните SSD дискове. Други са сигурни, че дефрагментирането на SSD е не само безполезно, но и вредно.

За да разберем дали си струва да включим дефрагментирането в грижата за SSD, е важно да осъзнаем разликата между принципите на работа на HDD и SSD, да отделим истината от митовете и да си отговорим защо Windows все още изпълнява дефрагментиране от време на време дори на SSD.

Какво е дефрагментиране и защо е необходимо за HDD

Дефрагментирането е процес на подреждане на файлови фрагменти на диска, така че тези файлове да се съхраняват в съседни области на устройството.

На старите механични твърди дискове (HDD) това е от голямо значение: главата на устройството буквално се движи по магнитните пластини, четейки данни. Ако даден файл е разделен на десетки части, разположени в различни области на диска, главата прекарва време в ненужни движения, което забавя достъпа до данни. Дефрагментирането събира всички части от файла на едно място, минимизирайки движенията на главата и ускорявайки четенето.

На практика това наистина работи: след дефрагментиране, стар компютър с твърд диск може да започне да отваря програми и да се зарежда значително по-бързо. Затова много потребители си спомнят дефрагментирането като задължителна процедура за поддържане на производителността. Но именно механичният принцип на работа на твърдия диск прави тази процедура важна и полезна.

Как се съхраняват данните на SSD и как работи паметта

Твърдотелните (solid-state) устройства са коренно различни от HDD. Те нямат движещи се части: SSD дисковете са базирани на флаш памет осъществяват достъп до данните мигновено, независимо къде физически се съхранява информацията на чипа памет.

С други думи, SSD дисковете не е необходимо да „търсят” части от файл в различни сектори: контролерът на устройството осъществява мигновено достъп до необходимите клетки памет, дори ако те са разположени на различни места. Следователно, различните части от файла (фрагменти) не влияят на времето за достъп, както беше при механичния твърд диск.

Освен това, SSD дисковете са оборудвани със собствени контролери, които разпределят данните, така че износването на клетките да става равномерно (технология Wear Leveling). Контролерът решава в кои блокове памет да се запишат нови данни, за да се удължи животът на устройството. Следователно „преместването” на данни с цел дефрагментиране е не само ненужно, но може и да наруши работата на алгоритмите за разпределение.

Какво се случва, когато дефрагментирате SSD

Когато потребителят ръчно стартира дефрагментиране на SSD или позволи на системата да го направи автоматично, Windows всъщност започва да премества данни вътре в устройството – точно както на твърд диск. Тоест, файл, който логически се състои от няколко части, се копира в нови, съседни блокове, за да се събере „в куп”.

За разлика от механичния твърд диск обаче, този процес не предоставя никаква полза за SSD: устройството няма глава, която се движи по пластините – то осъществява достъп до всички клетки памет с еднаква скорост, независимо от тяхното местоположение.

Освен това, дефрагментирането на SSD може да навреди на живота на устройството. Всяка операция по запис намалява експлоатационния живот на клетките флаш памет – и по същество извършва масивно презаписване на данни без реална нужда. Това е особено вярно за бюджетните SSD дискове с по-малък резерв от цикли на презаписване: редовната ненужна дефрагментация в продължение на месеци или години може да доведе до ускорено износване на паметта.

Възниква разумен въпрос: защо тогава Windows все още изпълнява дефрагментиране на SSD дискове от време на време? Факт е, че в най-новите версии на Windows дефрагментирането на SSD дискове в стандартния интерфейс е комбинирано с друга функция – оптимизация и поддръжка на устройството, която включва и TRIM (команда, която позволява на операционната система да информира SSD кои блокове данни вече не се използват, оптимизирайки производителността и живота на устройството).

Когато Windows стартира „дефрагментиране” на SSD, най-често не извършва истинско дефрагментиране, а оптимизационни операции, за да каже на SSD контролера кои блокове се считат за изтрити и могат да бъдат освободени за запис. Но в някои случаи системата все още може да започне реалния процес – например, ако устройството е свързано чрез стари интерфейси или се използва с неподдържани драйвери, поради което Windows погрешно идентифицира SSD като HDD.

Погрешни схващания за грижата за SSD

Дори днес съществува мнение, че класическите процедури за оптимизация, като „сглобяване на файлове в едно цяло”, помагат на SSD дисковете да работят по-бързо. Съвременните устройства обаче отдавна не са независими от реда на данните: достъпът до информация винаги се осъществява с еднаква скорост.

Често можете да чуете, че подобни операции „разтоварват” устройството и удължават експлоатационния му живот. Но на практика многократното ненужно преместване на информация само хаби ресурса на клетките памет, тъй като всеки запис постепенно ги износва.

И накрая, мнозина бъркат съвременните инструменти за поддръжка, вградени в Windows, с остарели методи за оптимизация. Системата може автоматично да изпълнява задачи за поддръжка на SSD, но това не означава, че е необходимо ръчно да използвате стари програми или да принуждавате устройството да извършва ненужни цикли на запис.

Ключовият момент в поддръжката на SSD устройството днес е редовното актуализиране на фърмуера, използването на актуални драйвери и активирането на TRIM, вместо да прилагате класически подходи, които са от значение само за механичните HDD устройства.

TRIM и неговата роля за производителността на SSD

Командата TRIM е един от ключовите елементи, който наистина помага на SSD устройството да поддържа висока работна скорост през целия си експлоатационен живот. За разлика от остарелите методи за оптимизация, TRIM не премества данни с цел „организирането” им, а казва на контролера на устройството кои блокове вече не съдържат необходимата информация и могат да бъдат изчистени, за да се запишат нови данни. Това позволява на SSD ефективно да управлява пространството за съхранение и да не допусне намаляване на скоростта, когато капацитетът е запълнен.

Когато TRIM функцията е деактивирана или не работи правилно, производителността на устройството може да спадне с течение на времето: без информация за празни блокове, SSD устройството започва да записва нови данни в същите клетки, които вече съдържат изтрита информация, което води до ненужни операции по презаписване и спад в скоростта. В съвременните версии на Windows поддръжката на TRIM е активирана по подразбиране и потребителят не е необходимо да конфигурира нищо ръчно, ако системата и драйверите са актуални.

Все пак, струва си да се помни: TRIM функцията не е вечна и не винаги работи автоматично на по-стари SSD дискове или когато устройството се използва чрез остарели интерфейси, като например някои USB-SATA адаптери. В такива случаи се препоръчва да проверите характеристиките на устройството или чрез командния ред дали командата TRIM е активна. Например, в Windows можете да използвате за проверка следната команда:

fsutil behavior query DisableDeleteNotify

Ако отговорът е 0, тогава TRIM работи и не е необходима допълнителна намеса. Именно TRIM помага на SSD да поддържа стабилна скорост на запис и четене през целия период на употреба.

Съвети за потребителите на SSD

SSD устройствата се превърнаха в стандарт дори за евтини лаптопи и домашни компютри. Правилната грижа за тях все пак остава важна.

Първото нещо, което трябва да запомните: не е необходимо ръчно да изпълнявате класически процедури за оптимизация или да използвате стари програми за дефрагментиране на SSD дискове – това не ускорява работата, а само хаби ресурси на паметта.

За стабилна производителност е достатъчно да следите актуализацията на фърмуера на устройството, периодично да проверявате актуалността на драйверите на чипсета и да се уверите, че системата поддържа TRIM – в съвременните версии на Windows това се случва автоматично.

Ако лаптоп или компютър се използва с външен SSD чрез адаптери, струва си да проверите дали интерфейсът предава TRIM команди: не всички стари USB-SATA адаптери ги поддържат правилно.

Важно е също така да оставите част от устройството незапълнена — поне 10-15% от пространството. Това е необходимо за ефективната работа на вградените алгоритми за изравняване на износването и разпределение на данните (Wear Leveling), които са отговорни за дългия експлоатационен живот на SSD диска. Диск, запълнен докрай, не само забавя, но и губи способността си да съхранява данни по-бързо при високи натоварвания.

И не забравяйте периодично да проверявате състоянието на вашия SSD диск, използвайки програми като CrystalDiskInfo или собствените помощни програми на производителя. Това ще ви помогне да забележите евентуални проблеми с паметта или контролера навреме.