
Художниците винаги търсят нови начини да творят. Те все повече използват множество слоеве прозрачни материали, като например плексиглас, за създаване на картини с истинска дълбочина и ефект на триизмерност, трансформирайки двуизмерните изображения в пространствени илюзии, които се усещат по-реалистично и реалистично. Но могат ли тези многослойни произведения да бъдат направени още по-завладяващи? Да.
Ново изследване, публикувано в Royal Society Open Science, отговаря на този въпрос, като демонстрира процес за трансформиране на многослойна акрилна картина в пълноцветна, триизмерна холограма.
Освен че предлага поразителен начин за преживяване на изкуството, тази техника предоставя нов метод за запазване и възпроизвеждане на ценни произведения.
Изследователите са използвали картина на тигър, озаглавена „Тест за таксономия 1“ от известния колумбийски художник Йосман Ботеро. Той е създал произведението на изкуството, като е рисувал с акрил върху девет прозрачни слоя плексиглас.
За да започне процесът, изследователският екип е дигитализирал творбата, като е направил снимки с висока резолюция на всеки слой. След това учените импортирали дигиталните слоеве в програма за 3D компютърна графика и внимателно ги подредили, за да съответстват на пространствените взаимоотношения на оригиналното произведение.
След това виртуална система от камери направила хиляди моментни снимки, заснемайки 60-градусова зрителна дъга на дигиталната версия на картината. Накрая тези изображения били подадени в холопринтер CHIMERA, който кодирал данните, за да създаде пълноцветна холограма върху сребърно-халогенна плоча.
„Демонстрираме, че творбите с многослойни прозрачни основи могат да бъдат преобразувани в пълноцветни холограми с паралакс, използвайки холостереосинтеза и холопринтер. Разработеният процес запазва пространствените и естетическите качества на оригиналното произведение на изкуството“, пишат изследователите в своята статия.
Комбинирането на традиционното изкуство с усъвършенствана оптична технология има редица предимства. Музеите и галериите биха могли да използват тази технология, за да показват холограми на произведения на изкуството, позволявайки на посетителите да ги виждат и преживяват по нови и различни начини и правейки изкуството по-достъпно и ангажиращо.
Бонус за изложбените центрове е, че холографските произведения преодоляват пространствените ограничения на по-големите творби.
Методът предлага и нов начин за запазване на многослойни произведения на изкуството, чието поддържане в безупречно състояние може да бъде трудно, тъй като всеки слой реагира различно на фактори на околната среда, например температура и влажност.
Учените споделят, че продължават дълга традиция, започнала през Ренесанса, като използват технологии за „преосмисляне на възприятието“. По време на Ренесанса художници като Филипо Брунелески са използвали линейна перспектива, за да създадат илюзията за дълбочина.
Сега новият подход продължава това наследство, като използва холография, за да създаде още по-убедително триизмерно изживяване.
