Избягването на информация, особено когато не ни харесва, е често срещано поведение на възрастните – добре познато като ефект на „камилската птица“ и повод за безкрайни шеги. Но психолозите предупреждават, че огромното море от информация, което ни залива от всички страни всеки ден, може да засили този стремеж към избягване на знание.
Децата са известни с това, че търсят информация, често под формата на безкрайни въпроси. Но в живота на възрастния човек идва момент, когато той не иска да „чуе“ нещо. Не иска да слуша какво му казва лекарят или не иска да прочете колко калории съдържа едно парче торта.
С напредването на възрастта детската любознателност започва да се среща на със склонността да се избягва информация, установи проучване, публикувано в Psychological Science, дело на изследователски екип, ръководен от постдокторанта Радхика Сантанагопалан.
Въпреки че 5- и 6-годишните все още активно търсят информация, 7- до 10-годишните са много по-склонни стратегически да избягват да научат нещо, ако то предизвиква негативна емоция.
„За да разберем произхода на поведението при вземане на решения – и как то се променя с течение на времето – единствената популация, която може да ни даде представа, са децата“, казва Сантанагопалан.
Невежеството е блаженство
Специалист както по бизнес, така и по психология, Сантанагопалан се намира на пресечната точка на един интересен парадокс. Тя казва, че възрастните – независимо дали игнорират сриващ се фондов пазар или отказват да погледнат резултат от медицински тест – често активно избягват информация, дори когато тя ги „застрелва от упор“.
Това поставя въпрос: защо децата са толкова любопитни хора, а след това някак си това качество се стопява и ние започваме да избягваме информацията? Оказва се, че има няколко сценария, в които ние, хората, предпочитаме умишлено да изберем да останем невежи:
- за да избегнем негативни емоции като тревожност или разочарование;
- за да избегнем негативна информация за собствената си личност или компетентност;
- за да избегнем оспорване на своите собствени убеждения;
- за да защитим предпочитанията си;
- за да действаме в свой собствен интерес.
Един от най-показателните примери в експеримента на учените показва, че по-големите деца започват да проявяват склонност да избягват дадена информация, например не искат да узнаят защо любимите им бонбони са вредни за здравето им.
Единственият случай, в който съпротивата срещу нова информация не се среща, е съзнателното, целенасочено учене. Дори след негативно преживяване, например незадоволителна оценка на изпит, хората са склонни да останат отворени към новото знание.
Порой от информация
Пороят от информация, който ни залива от съвременните медии, може да засили този ефект на „камилската птица“. Пред телевизорите, в социалните мрежи – хората все по-често отказват са четат и слушат.
Хората не искат да научат какво им казва политик, за който знаят, че е в опозиция на предпочитаната от тях партия. Те отказват да четат аргументите в полза на идеите, на които не симпатизират.
„Информацията може да ни затрупа, заплаши и парализира. Прекаленото избягване обаче може да има и тежки негативни последици, като задълбочаване на политическата поляризация или идеологическата ригидност,“ обобщава Сантанагопалан.
1 коментар
Здравей, колеги! Анализът на докторанта Радхика Сантанагопалан разкрива една истина, която ни караше да се усмихвате с горчивина: ние, възрастните, сме по-добри в избягването на информация, отколкото в нейното търсене. От блаженото невежество на детските години се изправяме в света на камилската пица, където медийният поток ни парализира. Като се гледаме в огледалото на тази статия, не можем да не се усмихнем на собствената си склонност да избягваме резултати от тестове или аргументи, които противоречат на убежденията ни. Порой от информация може да ни държи отворени за учене, ако просто изберем да го направим, вместо да се затворим в собствения си информационен кокон.