Без международни стандарти за зачеване и бременност в космоса, плановете за лунни бази и мисии до Марс биха могли да се сблъскат с правни и медицински рискове, предупредиха учени. Изследването подчертава необходимостта от установяване на ясни стандарти и разпоредби за репродуктивно здраве в космически условия, предвид плановете за дългосрочно човешко присъствие извън Земята.
Тъй като човечеството преминава от краткосрочни космически мисии към по-дълги престои в космоса, водено от търговски амбиции за установяване на лунни бази и евентуално колонизиране на Марс, учените все по-често повдигат въпроса за това как космическите условия могат да повлияят на човешката репродукция.
Критични пропуски в знанията
Ново проучване с участието на учени от НАСА посочва, че липсата на ясни доказателства и общи стандарти за репродуктивно здраве извън Земята е превърнало този въпрос от абстрактна възможност в „спешен практически” казус.
Вместо да се застъпват за зачеването в космоса, деветимата автори на изследването – експерти по репродуктивна медицина, космическо здраве и биоетика – идентифицират предвидими рискове и подчертават пропуските в изследванията и управлението, които биха могли да станат проблематични с разширяване на човешката дейност в космоса, преди технологичният и търговският импулс да надмине етичния надзор.
„С разширяване на човешкото присъствие в космоса, репродуктивното здраве вече не може да остане сляпо петно в политиката. Необходимо е спешно международно сътрудничество, за да се преодолеят критичните пропуски в знанията и да се установят етични насоки, които ще защитят както професионалните, така и частните астронавти – и в крайна сметка човечеството, докато се движим към устойчиво присъствие отвъд Земята”, казва съавторът на изследването Фати Каруя, старши учен в НАСА.
Сблъсък на технологията с реалността
Изследването отбелязва, че преди повече от половин век два пробива са променили представите за това какво е биологично и физически възможно: първото кацане на човек на Луната и първото успешно оплождане на човешка яйцеклетка извън тялото чрез ин витро оплождане (IVF).
„Сега, повече от половин век по-късно, в нашия доклад твърдим, че тези някога отделни революции се сблъскват с практическа и недостатъчно проучена реалност”, казва ръководителят на изследването Джайлс Палмър, старши клиничен ембриолог в Международната инициатива за IVF.
По неговите думи, технологиите за IVF в космоса вече не са чисто спекулативни, а представляват предвидимо разширяване на съществуващите технологии. Космическите полети се трансформираха от елитно, предимно мъжко занимание, свързано с национален престиж, в бързо разрастваща се област, оформена от търговски начинания и международни сътрудничества.
Наред с професионалните астронавти, частни лица вече летят на търговски мисии, докато космическите агенции и компании планират устойчиво човешко присъствие отвъд ниската околоземна орбита.
Междувременно, асистираните репродуктивни технологии са станали по-напреднали, автоматизирани и достъпни, но фундаменталните биологични въпроси относно репродукцията остават без отговор, особено за дългосрочни мисии, казват учените.
Взискателна среда за човешката биология
Ограничените лабораторни експерименти и данни за астронавти показват, че космосът е взискателна среда за човешката биология. Излагането на космическа радиация, променената гравитация, нарушените циркадни ритми, психологическият стрес и продължителната изолация представляват потенциални рискове за репродуктивната функция както при жените, така и при мъжете.
Радиацията е най-сериозният проблем. За разлика от Земята, където атмосферата и магнитното поле осигуряват значителна защита, астронавтите са изложени на галактически космически лъчи и слънчева радиация.
Репродуктивните тъкани са особено чувствителни към увреждане на ДНК, а ефектите от кумулативното радиационно облъчване върху мъжката плодовитост по време на дългосрочни мисии представляват „критична празнина в знанията”, отбелязват учените.
Понастоящем няма общоприети, индустриални стандарти за управление на рисковете за репродуктивното здраве в космоса. Учените подчертават нерешените въпроси, свързани с предотвратяване на нежелана ранна бременност по време на мисии, разбирането на въздействието на микрогравитацията и радиацията върху плодовитостта и установяването на етични граници за всякакви бъдещи изследвания, свързани с репродуктивното здраве.
„Ако някога възпроизводството се случи извън Земята, то трябва да се извършва с ясен ангажимент за безопасност, прозрачност и етична почтеност”, заключават учените.
