Доколкото кризата е предизвикателство, според красивата бизнес словесност, в нашенски превод тя всъщност се явява проверка за качества на предприемачите, които досега никой не е искал от тях. Наблюдаваме яростен стремеж към редуциране на разходите и поява на култ към стотинката у всички играчи на пазара, коментира Юрий Йорданов – управител на TNC, най-големия доставчик на консумативи за принтинг.
Г-н Йорданов, дава ли надежди първото полугодие за излизане от кризата, обхванала икономиката и в частност ИТ бизнеса?За съжаление, надеждите за изход от кризата си останаха само надежди. Процесите, които съзряхме преди близо година, вече са все по-видими. В началото на горещото лято може да се очаква хладна и тъжна есен за повечето от участниците на пазара. Може би тогава ще видим реализирана поговорката "Пилците се броят наесен". Съучастие в този процес има и държавата, която с отношението си към хилядите малки доставчици задълбочи кризата.
Държавата упорито проверява дали малкият и среден бизнес може да оцелее. Тя провежда един абсолютно съзнателен експеримент върху предприeмачите. В поведението на правителството няма последователно поведение, камо ли действие.
Доколкото кризата е предизвикателство, според красивата бизнес словесност, в нашенски превод тя всъщност се явява проверка за качества на предприемачите, които досега никой не е искал от тях. "Тектониката" на пазара е проста – натрупаните свръхочаквания и нереалистични планове се сблъскват с ограниченията на действителността. Този земетръсен процес ражда неочаквани партньорства и предателства, ражда поведение, което е далеч от морала.
Кризата е и чистилище. Всеки разумен и прагматичен получава своята награда едва сега, на цена, която малцина са готови да платят. Големите въпроси са как се опазват добрите служители, как се поддържат отношенията с партньорите и как да имаме стратегия във време, за което никой не е бил готов.
Говорите за неочаквани партньорства и предателства. Какво по-точно имате предвид – къде нивото на доверие се покачва и къде пада?
На ниво официални представителства отношенията са умерено съпричастни, без да е забравена "партийната", условно казано, арогантност.
Отношенията на добра воля между местните играчи и външните доставчици пък следват своята традиционна логика на естествените интереси, без "насилие" за таргети.
Вътре "в тенджерата под налягане", където са пазарните субекти в България, напрежението расте. Разчистването на сметки между "добрите" и "лошите" е в пъти по-интензивно от всякога. Кризата същевременно роди толерантност, разбирателство и стремеж към кооперативност, каквито досега не е имало.
Някои големи компании от ИТ сектора затвориха врати. Ще има ли още фалити, според вас?
Намалява не само броят на големите играчи, но и на малките и средните. Най-уязвими всъщност са малките фирми – много от тях просто изчезват от пазара или се свиват драстично.
В ценовото състезание се стига до абсурди и безсмислици, недопускани досега. Кризата ще "изчисти" поне 30% от играчите. Трудното събиране на парите и тенденцията на спиране на кредитирането от големите доставчици рязко затормозяват малките фирми.
Наблюдаваме яростен стремеж към редуциране на разходите и поява на култ към стотинката у всички играчи на пазара. В същото време крайният потребител става арогантен, защото желаещи да му слугуват има предостатъчно.
Драматично е и положението на кадрите. Голямата жертва на кризата са именно наемните работници. Хора с квалификация, с история и претенции, губещи социалния си статус.
Бихте ли се ангажирали с прогноза за второто полугодие? Какво да очаква бизнесът?
Не е розова прогнозата ми. Ще наблюдаваме тъжно продължение на "мърлявите" тенденции от миналата и началото на тази година. Обемите падат, задълбочават се затруднените плащания. Живеем във време на проверка на способностите за оцеляване.
Държавата пък лекува болния с глад и периодично бие животоспасяващи инжекции на избрани болни. Положително е това, че въвежда дисциплина, но комбинацията с тежки, нерешени наслоения демотивира умните и прагматичните.
Няма печеливши от тази криза, всички губят. Въпросът е кой ще има необходимия разум да загуби по-малко.
В глобален план, как ще коментирате ролята на Китай във вашия бизнес – принтинга и консумативите?
Ролята на Китай расте в масовия сегмент, който е и най-важният тук. Същевременно Китай няма позиции в сегменти, където се изисква по-голяма технологична зрялост.
Наблюдаваме осъзната и набираща сила зависимост на Запада от Китай, това е феноменът "слугата-господар". Юанът като кихне, еврото реве със сълзи.
Китай постепенно излиза от ролята на обикновен подизпълнител на чужди брандове, сваля маската на работник под прикритие. Управляващата комунистическа партия и гигантската китайска икономика следват своята прагматична политика в завладяване на роли, пазари и сегменти. Китай се превръща постепенно във водеща технологична сила по брой „произведени” инженери. Готви се да властва и дори вече властва.
Напоследък сме свидетели на мощни кампании срещу съвместимите консумативи за печат. Води се сякаш война. Вашият коментар по казуса?
Кризата отвори огромна яма в кесийките на брандовете. Повишеното качество от Китай и нормалният стремеж на марковите създатели на технологии да удържат пазара си, в комбинация с култа към стотинката (цента), доведоха до истинска война и невиждани досега технологични методи за борба с производителите на алтернативни консумативи и компоненти за тях.
Другата страна на тази война на технологии са десетките дела, заведени от големите марки срещу китайски производители за нарушения на патентни права. Това е ясен сигнал за силно застрашени интереси. Черен пиар, заплашителни писма и стрес върху канала за продажби на неоригинални консумативи са част от оръжията на тази война.
Факт е обаче рязкото повишаване на патентната дисциплина и изобретателността на азиатските производители. Наблюдаваме разцвет на наистина “brand-new" продукти, създадени и патентовани от китайски компании.
Въпросите зададе Красимир Банков