Промените в закона за обществените поръчки, гласувани от Народното събрание на 24 юни, са по-скоро отрицателни, отколкото положителни. Това гласи разпространената днес позиция на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).
Над десетгодишната практика по приложение на ЗОП показа, че основните проблеми при провеждането на ОП започват от некомпетентно и/или користолюбиво подготвена тръжна документация. За съжаление, настоящите промени игнорират този факт, коментираха от асоциацията.
Новост в ЗОП е, че жалба срещу решението за определяне на изпълнител ще спира процедурата за възлагане на обществена поръчка до окончателното решаване на спора, освен когато е допуснато предварително изпълнение. Макар и въведена с голямо закъснение (последния срок за отразяване на директивата беше 20 декември 2009 г.), тази промяна по принцип е в положителна посока, отбелязва БАИТ. Тя би трябвало да промени досегашния стил на работа при обжалване „Кучето си лае, керванът си върви”.
Още при първата версия на ЗОП (1999 г.) жалбата също спираше изпълнението на поръчката. По-късно, глава „Обжалване” беше многократно „преработена” така, че да се стигне до сегашната ситуация, в която може да се обжалва, но нищо не можа да се постигне с това.
Изискванията за подбор на кандидатите и предлаганите от тях оферти също бяха многократно променяни, за да може тръжното досие да бъде подготвено така, че поръчката да се спечели от една единствена (предварително избрана) фирма. Тези две промени развързаха ръцете на „узаконената корупция” в ОП, която наблюдаваме и днес, посочва БАИТ.
С промяната на реда за обжалване, може да се приеме, че европейската директива? ?2007/66/ЕО? ?поне частично е изпълнена и в този смисъл тази промяна е положителна. Тя, за съжаление, не засяга по същество процеса на подготовка и контрол на тръжната документация, т.е. този процес остава да се развива фриволно, както и досега, е мнението на асоциацията.
Направени са и някои допълнителни промени в ЗОП, които поне към този момент трудно могат да се оценят като положителни. Такива са, например: удължаването на срока на договорите за услуги до 10г.; промяната на условието, съгласно което се искаше обяснение за офериране на по-ниска с повече от 30% от средната цена, като това обяснение ще се иска при по-висока с 30% от средната оценка – не са взети обаче никакви мерки тази оценка да бъде по-малко субективна (съществуваща ситуация в момента).
Въвеждат се 3 плика за поместване на подадените документи и доста странен ред на тяхното отваряне и добавяне на документи, без да става ясно каква е целта на тази промяна. Всъщност, тя по-скоро ще вкара допълнителен шум в съществуващата и в момента практика (в нарушение на ЗОП) за добавяне и подмяна на документи и до някаква степен ще я оправдае, смята БАИТ.
Има и много други трудно обосновими промени, които най-вероятно отразяват виждането на някаква група от хора с такива интереси, но не помагат по никой начин за по-добро провеждане (в интерес на обществото) на ОП, смятат от асоциацията.
Угрозата от санкции от страна на ЕС към страната ни все пак задвижи мудната машина на Народното събрание, която направи минималното, с цел да се избегнат евентуалните санкции. Не бе направено обаче нищо за осъществяване за превантивен контрол върху подготовката на тръжните процедури и заданията за тях. Народното събрание игнорира добре обмислените предложения на бизнеса в тази посока, заявява БАИТ.
Проектът за промени на ЗОП е разработен от лесно управляеми чиновници, които очевидно не познават в детайли практиката от приложенията на закона и/или нямат интерес да си усложняват живота, поемайки допълнителни ангажименти, гласи официалната позиция на асоциацията.
Незнайно защо, за първи път в историята на българското НС водеща комисия по проекта за промени в ЗОП беше „Комисия по правни въпроси” докато, откакто има ЗОП (1999 г.), всички промени са правени от „Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм”. “Няма съмнение, че в „Комисия по правни въпроси” има добри юристи, но колко от тях се занимават професионално със ЗОП и познават в детайли практиката от неговото приложение?”, пита БАИТ.
ЗОП регулира икономическите отношения между бизнеса и възложителите при изразходване на обществени средства. Това е причината този закон да се гледа в „Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм” още повече, че някои от членовете на тази комисия, вече няколко мандата боравят с тази материя и имат своите опоненти в бизнеса.
“В 41-то народно събрание нямаше диалог с бизнеса по повод промените на ЗОП. Тези промени бяха направени самоцелно, без да се мисли за последствията от тях. Този формален подход заплашва да бъде платен с много скандали по обществените поръчки в близко бъдеще”, прогнозираха от ИТ асоциацията.
Според БАИТ, необходима е спешна нова промяна на ЗОП в няколко насоки:
– Промяна на ЗОП с цел осигуряване превантивен контрол при подготовката на тръжните процедури. Най-логично е този контрол да бъде възложен на АОП, като нейните пълномощия и отговорности значително се разширят. Експертният състав на АОП следва да се подсили с допълнителни кадри, които да следят стриктно за законосъобразността на решенията на възложителите за откриване на ОП, обявленията и документацията за всяка ОП.
– Замяна на КЗК с административните съдилища. Анахронизъм е КЗК да се занимава с обжалвания по ЗОП, още повече че административните съдилища вече съществуват. Формации като КЗК само условно се допускат да вършат такава работа, съгласно споменатата по-горе директива, но като изключение. Допълнителен аргумент срещу КЗК е и факта, че тя работи единствено и само в София, достъпа до нея не е нито лесен, нито евтин, а това са условия по споменатата евро директива.
– Прецизна дефиниция на понятия като: методика за оценка на офертите, показател за оценка и др. Внесеното на второ четене предложение за допускане само на еднозначно оценими показатели, които да имат еднаква стойност както на етап оценка, така и при изпълнение на печелившата оферта, а също така да не се допускат за оценка показатели за време бяха отхвърлени без всякакви аргументи от „Комисия по правни въпроси” на НС.
– Прецизиране на допустимите квалификационни условия към предмета на търга и към участниците, дефиниране на понятието „ограничително условие” и др.
– Наложително е да се възложи разработката на ограничителни правила при прилагане на ЗОП, като методическо ръководство за възложителите на ОП и др., които да бъдат задължителни и да не позволяват прилагането на „творчески” елементи и порочни практики извън ЗОП.
Съществува реална опасност още през първите месеци, след влизане в сила на новите промени, КЗК да „пламне” от жалби, в резултат на които повечето стартирани процедури да не завършат успешно. Това означава стагнация в цялата държава, загуба на средства, включително и на такива от европейските фондове и допълнително засилване въздействието на кризата върху обществото ни, заключава БАИТ.