Корейски учени са превърнали основната съставка на каламиновия лосион във фин материал, който преобразува звуковите вълни в електричество. Изследването може да доведе до появата на панели, които могат да зареждат батерията на всеки мобилен телефон чрез самите разговори, провеждани с него. Това ще даде тласък за развитие и на електрическите мрежи, позволявайки генериране на енергия от шума на движещите се превозни средства в пиковите часове, съобщи GreenTech.bg.
„Точно както високоговорителите трансформират електрическите сигнали в звук, обратният процес – превръщането на звука в електрическа енергия – е напълно възможно“, казват Янг Юн Парк и Санг-Ву Ким, двамата автори, публикували статия по въпроса в сп. „Съвременни материали“.
„Мощта на звука може да се използва за различни приложения, включително нови мобилни телефони, които се зареждат по време на разговор, и звуко-изолационни стени в близост до магистралите, които генерират електричество от шума на минаващите автомобили“, добавят двамата учени.
Добиването на енергия от телефонните разговори и минаващите автомобили се основава на материали, известни като пиезоелектрици. Когато е под натиск, пиезоелектричният материал превръща механичната енергия в електрическа.
Много материали са пиезоелектрични: захарна тръстика, кварц и дори сухи кости могат да създават електрическия заряд при оказване на натиск. В продължение на десетилетия учените работят чрез пиезоелектрични материали за използване в еко-сензори, високоговорители и други устройства.
През последните няколко години учените направиха драматичен прогрес в добиването на електроенергия от пиезоелектрични устройства. Повечето от тези устройства, които все още не са достъпни за потребителите, могат да генерират енергия от това как човек ходи, тича, скача. Корейските учени обаче искат да впрегнат различен вид източник на захранване: звуковите вълни.
Използвайки цинков окис, основната съставка в каламиновия лосион, Парк, Ким и колегите им са създали област от наножички, поставени между два електрода. Изследователите облъчили този „сандвич“ със звукови вълни, които при 100 децибела звучат малко по-тихо от рок концерт. Един нормален разговор се провежда при 60-70 децибела.