Европейската комисия предложи стандарти за безопасност при погребване на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци от атомни централи, както и от медицински приложения и научни изследвания.
Директивата, представена вчера, изисква от държавите-членки да представят национални програми, в които да посочат кога, къде и как ще изграждат и управляват окончателните хранилища, целящи гарантиране на най-високите стандарти за безопасност. С нея международно приетите стандарти за безопасност придобиват задължителна правна и изпълнителна сила в Европейския съюз.
„Трябва да сме сигурни, че имаме най-високите стандарти за безопасност в света, за да защитим нашите граждани и нашите води и почви от радиоактивно замърсяване. За безопасността не съществуват граници. В случай на авария в една страна, тя може да има опустошителни последици и в други страни“, каза комисарят по енергетика Гюнтер Йотингер.
Комисията предлага да се създаде европейска рамка със задължителна правна и изпълнителна сила, която да гарантира, че всички държави-членки ще прилагат общите стандарти, създадени в рамките на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за всички етапи на управление на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци до окончателното погребване.
Съгласно директивата, две или повече държави-членки могат да се споразумеят да използват окончателно хранилище в една от тях. Не се разрешава износът на ядрени отпадъци извън ЕС с цел окончателно погребване.
Обществеността трябва да бъде информирана от държавите-членки и следва да може да участва във вземането на решения относно управлението на ядрените отпадъци.
Стандартите за безопасност, разработени от Международната агенция за атомна енергия, придобиват задължителна правна сила. Това включва независим орган, който издава лицензии за изграждане на хранилища и проверява анализа на безопасността за всяко отделно хранилище.
Повече от 50 години след като първият ядрен реактор бе въведен в експлоатация (1956 г. Колдър Хол, Обединено кралство) все още няма хранилища за окончателно погребване. Година след година в ЕС нормално се генерират по 7000 кубически метра отпадъци с висока радиоактивност, като по-голямата част от материала се съхранява в съоръжения за временно съхраняване.
Отпадъците с висока радиоактивност са тази част от подложеното на преработка отработено гориво, която не може да се използва повторно и по тази причина трябва да бъде погребана завинаги.
Макар тези временни хранилища да са необходими за намаляване на температурата и нивата на радиация на топлоотделящите елементи и отпадъците с висока радиоактивност, те не са дългосрочно решение, защото се нуждаят от постоянна поддръжка и надзор. Тъй като те обикновено са близо до или на повърхността, съществува допълнителен риск от аварии, включително от падане на самолети, пожари и земетресения.
Сред учените и международните организации като МААЕ е налице широк консенсус, че дълбокото геоложко погребване е най-подходящото решение за дългосрочно погребване на ядрените отпадъци с висока радиоактивност.