Очакваме повече поръчки от българския бизнес, заяви тази сутрин председателят на БАН акад. Никола Съботинов в интервю за предаването "Уикенд с ТВ7". "Имаме добри резултати, които могат да помогнат за развитие на икономиката", каза Съботинов.
В момента по-голям интерес към разработките на БАН има от страна на фирми от Европейския съюз. „Нашите учени могат да участват ефективно в програмите на ЕС”, допълни председателят на БАН.
Коментираният напоследък космически институт не е излишен. Космическите технологии навлизат в живота на всяка страна по света. У нас на тяхна база се развиват, например, телемедицината и нови технологии за храни, поясни председателят на БАН.
Академията е в процес на реформа, но няма подкрепа от държавата, посочи Съботинов. Броят на институтите е намален от 69 на 42, поддържат се по-добри връзки с университетите и бизнеса, създадени са центрове за иновации и трансфер на технологии.
„Ние сме между чука и наковалнята”, каза акад. Съботинов. От една страна, реформата провокира вътрешна съпротива, а от друга – липсва подкрепа от страна на държавата, каза председателят на БАН.
При съкращаване, учените трябва да бъдат обезщетени с две заплати и със сумите за неизплатени отпуски. „Излиза, че е по-лесно да бъде съкратен учен, отколкото полицай”, вметна водещият предаването Емил Кошлуков.
БАН има бъдеще, смята акад. Съботинов. „Ние сме институция, ешелон на българщината", заключи председателят на БАН.
Пепи, наистина като че ли положението е отчайващо – и то най-вече заради това примиренчество, обхванало повечето колеги. Явно си заслужаваме съдбата. Но пък и политиката към науката е нефелна, както много ясно е казала колежката Мария Кюри от Горубляне. Вчера си говорихме в Научния съвет за Закона за академичното израстване и Правилника… от младите, които най-вече ги засяга, ни звук, ни стон… Все пак вярвам, че някаква искра има в нас, след като не ни домързява да пишем пак и пак, с надеждата, че все ще се събуди някой позаспал… И ми иде да цитирам любимо място от едно стихотворение на Назъм Хикмет – Като Керем, Керем, изгорял от любов:
Ако аз не изгоря,
ако ти не изгориш, ако ний не изгорим,
как ще стане тъмнината светлина…
Все някой трябва да излъчва светлина и за другите…
Ние, учените от БАН, искаме реформа във финансирането на науката. Сега науката се финансира на остатъчен принцип – каквито трохи останат. От нея 20 години се взима (през 1989 г. делът за наука от БВП е бил 2%) – ту за отбраната, ту за МВР, ту за магистралите, ту за животновъдите, докато стигна 0,16% (срам за страна-член на ЕС!). Има ли друг отрасъл, в който процентът от БВП да е намалял повече от 10 пъти?
Недалновидните ни правителства не могат да разберат, че инвестициите в наука могат да донесат печалба за държавата. Недалновидните бизнесмени не могат да разберат, че наукоемките отрасли носят най-големи печалби. Недалновидното общество не може да разбере, че хуманитарните и обществените науки са стълбът на националните ни ценности и самочувствие, на мечтаното устойчиво общество.
Това финансиране на остатъчен принцип трябва да се замени с научнообоснован метод на финансиране, който включва всички компоненти на научния процес.
Чудесно, Йори! Но дали има отворени уши да чуят това, което тук си казала, което и колеги говорят сред колегите си и пишат в медиите?! Всичко прилича на старо блато, в което потъваме бавно. Отговорност не иска да поеме вече никой – нито правителството, нито академичното ръководство, нито дори обезкуражените и отчаяни колеги, които са немощни да огласят собственото си унижение, нищо че половин година кредитират с доброволните си неплатени отпуски безхаберието за академичната наука. Вече всички примирено чакат – неясно какво, неясно кого, неясно чия воля или просто кеф, да се промени нещо. И единодушно, и малодушно вдигат ръка на всяко предложение, на всяка по-малка злина – поредните неплатени отпуски, поредния безответен протест… Изглежда всичко си е заслужено – и политиката на правителството, и непукизмът на ръковоството на Академията, и целият хал, който описваш.
Ние наистина сме между Сцила и Харибда – ръководството на БАН, останало глухо към нашите предложения и наложило вредни не само за атмосферата в академията мерки.
Вътрешната съпротива в Академията не е срещу реформата. Това показват някои социологически проучвания, както и множеството публикации на редови учени от различни институти, особено от хуманитаристиката. Напротив, ние искаме реформа, а не псевдо-реформа, изразяваща се в ненужно и безсмислено, дори вредно, сливане на институти. Несъобразеното с характера и спецификата на отделните направления атестиране също породи много вътрешно напрежение. При това ръководството продължава политиката си на непрозрачност спрямо разходването на държавната субсидия.
Вярно е обаче и другото – че с такова финансиране, каквото е предвидено по бюджета, БАН е обречена. Много се написа и изговори за това, как се прави наука в България, но малцина например знаят, че ние, простосмъртните учени, сме втори след държавата донори на науката – ние заплащаме от мижавите си заплати карти за библиотеки и архиви, книги, ксерокопия, микрофилми, командировки в страната и чужбина за участие в конференции – за 30 + години в БАН на нас академията не ни е поела нито веднъж тези разходи, доплащаме при процедури за академично развитие, плащаме за издаването на научните си трудове… занимаваме се с търсене на спонсори за тези издания…едва ли не с протегната ръка, което не е най-приятното положение на тялото… И пак ни наричат тунеядци по форумите… заради Черният Пи Ар, който се създаде не и без участието на медиите.
Е, излиза, че сме глупаците, които си плащат от джоба, за да работят.
Но кой да ни чуе…