В ерата на Facebook, Twitter, дузини месинджъри и обединени комуникации всеки интернет потребител вписва тук и там най-различна информация за себе си, за това къде се намира, какво прави и т.н. – и нерядко сглобката от тази информация може да помогне той безпроблемно да бъде идентифициран. Затова е важно всеки уеб-потребител да внимава къде и какви данни предоставя за самия себе си.
"Грижете се повече за личните си данни и прочетете закона за защита на личните данни", призова д-р Георги Димитров, юрист и председател на Фондация Право и Интернет, по време на конференцията "Информационна сигурност: пресечната точка на държава, бизнес и НПО", част от семинарната програма на "ИТ седмицата на България".
Днес повечето страни вече имат уредба за защита на личните данни – с изключение на няколко държави, които насърчават събирането и използването им без ограничения. У нас обаче почти никой няма идея какво точно са личните данни, сочат наблюденията на д-р Димитров и неговите колеги юристи.
Така е, от една страна, заради мъглявата дефиниция, която българският закон дава. Определението позволява всеки да го тълкува както си поиска, в резултат на което се получават парадоксални ситуации.
На практика личните данни са тези, които позволяват дадено лице да бъде недвусмислено идентифицирано. Това може да е идентификационен номер или комбинация от данни, които водят до идентифицирането на личността. При това положение лично име от типа Иван Иванов, например, няма как да бъде третирано като лични данни, тъй като има много хора с това име. Но ако горепосоченото име се съчетае с данни за ръст и цвят на очите и това води до точното идентифициране на човека, това вече се третира като "лични данни".
Важно е да се знае, че не винаги е необходимо съгласието на човека, за да бъдат обработени неговите лични данни – например при извънредна медицинска ситуация, при определени административни процедури това е неизбежно.
От друга страна обаче и самите хора не знаят как да опазват личните си данни. Даваме смело информация за себе си къде ли не и се надяваме, че законът ще ни защити – така изглежда картината у нас днес, когато из Facebook, Twitter, чатове и месинджъри хората говорят сободно за себе си, за домовете си, за вида си, за работата и колегите си и т.н. – подробности, чието "сглобяване" може да помогне да бъдем разпознати, намерени, ограбени и изманени.
"Липсва култура на работата с личните данни – ние самите не знаем как да си ги пазим", казва д-р Димитров. Той подчертава, че много хора вписват данни за себе си в документи, където това изобщо не се изисква – по стар тертип във всеки документ мнозина изреждат трите си имена, ЕГН, номер на лична карта с дата на издаване, точен адрес и т.н. – често пъти без това да е необходимо по закон.
"Проявявайте повече грижа за личните си данни", призова д-р Димитров и прикани всички да прочетат закона за личните данни у нас, за да знаят какви права им дава и кога наистина са длъжни да ги предоставят.
Тук нестава дума за компютърна грамотност, а за това как д аборавят с личните си данни… Мен ме учеха да не си казвам името и адреса на непознати, а сега 90% от младите хора в българия си изпяват всички лични данни и то не на 1 непознат, а на милиарди непознати в интернет…
До twist69 Децата и младите са много повече компютърно грамотни от родители и застарелите възрастни, които Цицкат пари от разни фондове за образователни Инфо кампании.
Това трябва да се въведе в обществото и някой по-инициативни асоциации трябва да направят голяма кампания, каквито има за защита от СПИН, наркотици и т.н. за да знаят масата от хора които неумеят да боравят с лични данни какви опасности има. За по-мадите трябва сериозна намеса от страна на родителите!