Нова директива на Европейската комисия предвижда по-широкообхватни и по-строги санкции за кибер-посегателства над деца. Мерки, предложени у нас от години и чакащи политическо решение, най-вероятно ще бъдат наложени за приемане в националното законодателство, стана ясно по време на кръглата маса “Е-детство: методики за изследване и законодателна рамка за закрила на децата в онлайн среда”, организирана от Националния център за безопасен интернет при Фондация приложни изследвания и комуникации.
Очаква се директивата да задължи България, наравно с всички останали страни от ЕС, да направи регистър на лицата, осъдени за сексуално посегателство над деца. Този регистър следва да бъде задължителен за справка за работодателите при назначаване на нови служители, особено ако същността на работата касае работа с деца. “Лобираме от 2 години за създаване на подобен регистър”, сподели Георги Апостолов от НЦБИ.
За първи път чрез директивата ще бъде поставено изискване да се наказва въвличането на деца в сексуални престъпления, т. нар. “груминг”. Ако някой се опитва да склони дете към участие в сексуално престъпление, това е наказуемо у нас и сега, но на практика законът не се прилага.
Защитата на децата-жертви в наказателното разследване и наказателното производство е друго задължение, което директивата готви. Това означава задължение децата-жертви да бъдат разпитвани от професионалисти-психолози в присъствие на родителите, да има специални стаи за разговор с невръстните жертви, където условията ги предразполагат към разговор и споделяне, без да се притесняват (в момента има само три такива у нас), следователите наблюдават разговора зад стена, прави се запис на казаното.
Мярката предвижда още децата да не бъдат задължавани да присъстват в съдебна зала при гледане на делото, за да не преживяват отново и отново ужаса от посегателството, да не се смущават и срамуват от многобройните присъстващи непознати – а вместо това да се излъчва записът, направен при разпита в специалната стая.
Много съществена крачка напред, която тази директива ще реализира, е уеднаквяване на законодателството в различните страни от ЕС, подчерта Димитър Марков, ръководител на правната програма при Центъра за изследване на демокрацията. Досега това винаги е било пречка, сподели той. Ако деяние, което у нас се третира като престъпление, в друга страна не е инкриминирано, то съдействие от другата страна не може да се очаква и това обрича всички усилия за наказване на престъпниците.
В момента България има едно от най-меките, не-строги и слабо прилагани законодателства в областта на санкционирането на посегателствата срещу деца, офлайн и онлайн. Така например, за подмамване на деца за участие в сексуално престъпление наказанието е малко, няма минимум, а самите клаузи на НК изобщо не се прилагат, сподели Милена Тодорова от НЦБИ.
Максималните срокове за лишаване от свобода за създаване, притежание и разпространение на детска порнография, например, варират от една до 5 или 6 години, няма фиксирани минимални срокове, няма задължителна присъда. За сравнение, в други страни от ЕС подобни престъпления се наказват с над 10 години лишаване от свобода. В съседна Румъния санкцията за детска порнография е 12 г.
Факт е, че страната ни е приела редица важни документи за защита на децата онлайн, като например конвенцията за компютърните престъпления. Много от последващите допълнения обаче не са разгледани и ратифицирани у нас.
Има готовност и политическа воля да се приемат подобни промени в законодателството, увери зам.-министърът на културата Димитър Дерелиев, преди да напусне залата малко след като прочете приветствие от МК пред участниците в кръглата маса. Ведомството има желание да участва в работна група за съответната промяна на националното законодателство и ще очаква резултатите от днешната кръгла маса за безопасността на децата онлайн, добави министърът.