Коледният РС подарък е истински, когато е лицензно чист

Нахлузили шапки и увити в шалове, всички трескаво търсят подаръци за близките си за идващите празници. Ако ще подарявате компютър, било то голямо настолно РС, солиден лаптоп, лек нетбук или "фешън" таблет, било то за себе си или за някой близък човек, не забравяйте – изберете софтуерно "чист" компютър, за да бъде подаръкът наистина приятен и стойностен.

Повечето хора, насочили вниманието си към покупка на компютър, са наясно със себе си какво искат. Тези, които все още се колебаят, рискуват да стъпят в някои скрити капани, особено когато бюджетът е решаващ фактор. Много търговци предлагат изгодно ултрамощни конфигурации, но често предимството в цената е за сметка на лицензионната чистота. Но в добре работещия компютър са еднакво важни и хардуерът, и софтуерът, а "яко" РС с инсталиран нелицензиран софтуер е като луксозна кутийка за бижута с крадени пръстени в нея.

Повечето магазини за електроника мощно рекламират своите промоции за празниците. Из брошурите, които раздават, и по сайтовете могат да се прочетат въодушевяващи и съблазнителни спецификации, като често сред тях е упоменат и предварително инсталираният софтуер.

Подарък с часовников механизъм?

Първата и най-съществена причина да държим на лицензионната чистота е самият факт, че става дума за подарък – та дори и да е за самите нас. Подаряването на компютър с нелицензиран софтуер е като бомба със закъснител и "бодлите" на такава празнична изненада скоро започват да избиват на повърхността.

Липсата на ъпдейти и ъпгрейди скоро затормозява спокойната работа на потребителя. Липсата на навременно обновяване може да бъде дори рискована, както е при антивирусните програми, например, защото може да изложи на риск всички критични данни на потребителя. Това и то точно във времето на активизиране на вирусите и кибер-измамниците може да се окаже най-лошият подарък, вместо най-радващия.

Лицензионно разнообразие и лицензионна чистота

С риск да си навлечем гнева на Стив Джобс и Бил Гейтс трябва да признаем, че днешният софтуерен свят позволява лицензионна чистота без непременно това да изисква сериозни вложения. Комерсиалните платформи съжителстват заедно с отворени системи, а бизнесът отдавна е доказал, че често пъти именно хибридната среда – съчетание от отворени и комерсиални лицензи – е най-добрата формула за даден случай. Иначе казано, днес потребителят има голям избор и бюджетът за компютъра е въпрос на баланс между интересите и възможностите.

За тези, които са се насочили към Apple платформа, изборът на софтуер е до голяма степен предопределен. Не че не може да работи Mac машина с Windows например, но за Mac маниаците "тяхната" си платформа е въпрос на "религия" – а за софтуер без лиценз е трудно да се говори, това е под достойнството.

За тези, които държат на “удоволствието да си го направиш сам”, свободните лицензи дават голяма свобода, но все пак тук са нужни познания отвъд типичното за масовия потребител. Паричната стойност е по-ниска и освобождава средства за допълнителни екстри, например за външен твърд диск или друга “джаджа”.

За "средностатистическия" компютърно грамотен потребител, за когото компютърът не е "религия" или "удоволствие да си го направиш сам", а просто средство за работа и евентуално малко музика/филми, изборът на добре позната среда като Windows и приложенията за нея си е условие за спокойно ползване на компютъра, особено ако вече имате изградени навици. Впрочем тук е мястото да се вметне, че за последната версия Windows 7 дори мнозина заклети open-source фенове и фанатични Mac потребители признават, че е стабилна, много "user-friendly" и с удоволствие биха работили с нея.

По-шарена е картината, когато иде реч за приложенията. Тук и изкушенията са повече, но и възможностите за запазване на лицензионната чистота са в изобилие. За офис-пакет, програма за графична, аудио- или видео-обработка, флаш-анимация и др. в общия случай трябва да се бръкне по-дълбоко в джоба. Комерсиалните лицензи като цяло гарантират, че потребителят ще получи програма лесна за инсталиране, без сложни настройки, разработена от производителя съобразно дадената операционна система, тествана и съвместима, с право на известен период на ъпгрейди и придобиване на новите версии.

Другият край на палитрата включва същото – офис-пакети, програма за графична, аудио- или видео-обработка и др. – със свободни лицензи. Това е едно приемливо решение за тънките бюджети при запазване на лицензионната чистота. "Цената" му е свързана с малко повече усилие от страна на самия потребител, като например повече настройки при инсталиране, изтърпяване на елементи на несъвместимост, продължително изчакване за по-нова версия и др. По средата в палитрата могат да се намерят и други удобни алтернативи, позволяващи запазване на лицензионната чистота – например безплатни версии на дадени програми само с базови възможности, пакети само за домашно ползване и др.

Малко по-различна е ситуацията при антивирусните системи. Макар че има безплатни решения с различни форми на свободен лиценз, най-често е по-добре да се инвестира в комерсиален лиценз. Така е, защото в тези случаи разработчикът предлага повече функции за сигурност и обновява програмата постоянно, а дори – в случаи на внезапни епидемии например – пуска ъпдейти няколко пъти на ден и "форсира" обновяването на софтуера на потребителя. Това е от критично значение за антивирусните програми, особено в празничния период. По това време създателите на вируси са най-активни и злонамрени, мотивирани от ширещите се възможности да се доберат до парите на хората.

"Нямам излишни пари"

Стане ли дума за лицензи, не е рядкост да се чуе аргумента "нямам 200 лева излишни". Дали са излишни наистина? За "интелекта", който кара малките чипове да вършат полезна работа, някой се е потрудил. Именно софтуерът "оживява" компонентите и ги превръща в полезна машина. Софтуер е и това, което кара пералнята да може да пере, или алармената система на офиса да съобщава за всяка нередност. Ако нямаше софтуер, който да кара чиповете да "смятат", те биха били просто куп желязо и пластмаса.

"Пари, които отиват в чужбина"

Среща се и аргументът, че парите, които се дават за софтуер, "отиват в САЩ", "не остават в България", а е по-добре да остават в България и да стимулират местната икономика. Но малцина знаят, че при комерсиалния софтуер съотношението на доларите, които "отиват в чужбина" към тези, които остават в България, може да достигне порядъка на 1:40. Това значи, че за всеки долар, "заминал" зад океана, няколко долара, а в някои случаи няколко десетки, остават тук. Те отиват при българските фирми, които внасят дадения софтуер у нас, нерядко поддържат кол-центрове за поддръжка, работят за кирилизацията му, подпомагат местните хардуерни доставчици и т.н.