Липса на капацитет в администрацията и чести промени в нормативната уредба отчита БАН в гражданския мониторинг на еврофондовете. Докладът, предоставен на Коалиция за устойчиво развитие, съдържа обобщена информация за участието на БАН по оперативните програми и Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие по програма „Еразъм” на ЕС.
БАН има най-широко участие главно при три оперативни програми: Оперативна програма човешки ресурси (ОПЧР), Оперативна програма административен капацитет (ОПАК) и Оперативна програма за развитие конкурентоспособност на българската икономика.
Административният капацитет на министерствата – Управляващи органи и/или Междинни звена по оперативните програми на ЕС за България все още е нисък. Проблемите, които произтичат от това, рефлектират пряко върху по-пълното усвояване на предоставените от Европейския съюз средства, се посочва в анализа.
Наблюдава се, например, мудност при сключване на договорите, като забавянето е с по 2 до 6 месеца. Проектите стартират с огромно закъснение, с всички произтичащи от това проблеми, свързани с усвояване на средствата и изпълнение на предвидените дейности в съответствие с времевия график.
Налице са също чести промени в нормативната уредба и ретроспективно действие на всяко ново Постановление на МС. Променят се условията по договорите за текущи проекти след тяхното сключване, подписват се многобройни анекси и отново се губи време. По-сериозният проблем е, че в резултат на промените не се признават разходи, направени съгласно изискванията на нормативната уредба към момента на сключване на договора.
Друг голям проблем са забавените плащания поради тромавите процедури за отчетност. Реалното усвояване на средствата по проектите от ОПЧР е от порядъка на 60 до 90%. Плащанията се бавят като правило. Със закъснение се прави авансовият превод, а поради тромавите процедури за отчетност – с големи закъснения се възстановяват парите, отчетени в междинните етапи. На практика, участниците са принудени да изпълняват проекта със свои оборотни средства, което е огромно предизвикателство в период на финансова криза.
Няма фиксиран срок за разглеждане и приемане на отчетите. Нормативно е определено само, че възстановяването на средствата става в срок от 45 дни след приемане на отчета. Липсата на административен капацитет и недобра организация най-ясно личи в ГД „Структурни фондове и международни образователни програми” при МОМН (за ОПЧР) и в МФ (за ОПАК), се казва в доклада.
В МОМН междинните и окончателните отчети по проектите започват да се разглеждат най-рано 2-3 месеца след внасянето им. А до окончателното им приемане (одобряване) минават още няколко месеца, което обяснява защо, в крайна сметка, се бавят толкова дълго плащанията за възстановяване на изразходваните средства.
Закриването на МДААР доведе до пълен хаос и повече от една година МФ не съумя да създаде организация, за да поеме нормално оперативната програма за отчитане на проектите по ОПАК. В резултат – възстановяването на средствата по ОПАК за приключили проекти с представени отчети се бави повече от 18 месеца, алармират от БАН.
Проблемът с плащанията не е решен и в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма като Управляващ орган по Оперативна програма кокурентоспособност на българската икономика. Изпълнението на процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия боксува. Има малки иновативни предприятия, създадени от учени на БАН, които са вложили собствени средства, но и до днес не са им били възстановени средствата по изпълнение на проекта, твърдят учените.
Налице са излишна бюрокрация и непоследователност в работата. Често се въвеждат нови форми на отчетност от МОМН, след като е започнало изпълнението на проектите. Бенефициентите трябва да преработват всички предишни отчети, независимо колко етапа от изпълнението на проекта вече са отчетени.
Липсва и достатъчно професионализъм в работата на експертите в Междинното звено. Част от финансовите и технически експерти в ГД „Структурни фондове и международни образователни програми” при МОМН „не са достатъчно добре подготвени, дават противоречиви указания, много са нелюбезни, не обявяват мотивите си при отказ от признаване на разходи и в цялото им поведение не личи заинтересованост от пълното правомерно усвояване на средствата по одобрените проекти”. С други думи, нагласата им не е да помагат, а само да санкционират, посочват от БАН.
Кандидатстването, подборът на успешни проекти и цялото оперативното ръководство на рамковите програми се извършва директно от Европейската комисия, в Брюксел. Независимо от това, има редица механизми, с които държавната администрация в България може да влияе на непрекъснатото разширяване на българското участие в рамковите програми и за по-пълно усвояване на средствата от ЕС, до които имаме достъп.
Положително е решен един от най-трудните въпроси, свързан с необходимото съфинансиране на успешните проекти: Българската държава, чрез Фонд „Научни изследвания” при МОМН, предоставя необходимите средства за съфинансиране на всички проекти по 7 РП, в които има българско участие. Работи успешно и схема за финансиране на техническата подготовка по 7 РП, която оперативно се ръководи също от Фонд „НИ”, МОМН.
Същевременно има редица проблеми, които произтичат по-скоро от липсата на визия и неразбиране на европейските механизми за работа. Те стоят открити години наред, имат пряко отношение към участието ни в рамковите програми и привличането на повече европейско финансиране, но не се забелязва напредък в решаването им:
– Липса на ясни държавни приоритети в науката;
– Липса на българско лоби в Брюксел – не се разбира като че ли значението на лобирането като механизъм и се подценява ролята на един офис в Брюксел, който да представлява българската научна общност и да лобира за нейните интереси;
– Липсва държавна политика за изграждане на програмен капацитет сред потенциалните бенефициенти по 7 РП и другите рамкови програми на ЕС.