Софтуерното пиратство в България възлиза на 67%, по официални данни за 2009 г. За сравнение, процентът в Европейския съюз за същия период е почти двойно по-нисък – около 30-35%. Това означава, че държавата трябва да се намеси, каза Георги Дамянов, директор на дирекция „Авторско право” в Министерство на културата (МК), по време на партньорската среща-форум, организирана от софтуерния дистрибутор БиЕмДжи.
Дамянов представи доклад за политиката на МК в областта на защитата на авторското право и по-конкретно в частта, касаеща софтуерното пиратство.
„Държавата е сериозно решена да ограничи процента на софтуерното пиратство, което налага намесата на съответните отговорни за това държавни органи”, заяви Дамянов. „От 25-и март т.г. влязоха в сила последните изменения и допълнения в Закона за защита на авторското право и сродните му права. Глобите се повишиха значително и минималните санкции за използване на пиратски софтуер вече са от 2 000 до 20 000 лв., а не както досега от 300 до 3 000 лв.”, поясни той.
През 2010 г. са проведени две информационни кампании за спазване на правото на интелектуална собственост, насочени към крайните потребители. „Тези кампании подпомогнаха на потребителите да направят оценка на техните софтуерни активи”. През септември се планира и трета кампания, като очакваният краен резултат е софтуерното пиратство да се намали с още 3-4%.
„Тази кампания е голям успех и е шанс за България да подобри своя образ пред ЕС и света”, каза още Дамянов. Но тъй като нивото на пиратство е все още високо, поне още 3-4 години ще се наложи държавата да участва в процеса на защита на авторското право, смята той.
Управителят на БиЕмДжи Боян Бойчев, който бе и домакин на партньорската среща, беше малко по-скептичен по темата за софтуерното пиратство. Според него, през 2011 г. то ще намалее едва с 1-2%. Според Бойчев, информационните технологии не са приоритет за България.
„България не е лошо място за правене на бизнес, но не е и най-доброто”, каза Бойчев. В своята презентация на тема „Софтуерният пазар в България – анализ на 2009 и 2010 г. Прогнози за 2011 г.” той засегна силните и слаби страни на ИТ сектора у нас и тенденциите, които го характеризират.
Според Бойчев, ИТ пазарът в България възлиза на $902 милиона през 2010 г., а през настоящата година ще достигне обем около $947 млн., т.е. около 6% растеж. През 2011 г. се очаква продажбите на хардуер да достигнат $696 млн., софтуерът ще генерира около $92 млн., а приходите от услуги ще са $159 млн.
До 2015 г. ИТ пазарът няма как да расте със старите предкризисни нива, а с 6-8%, като с най-голям ръст ще са услугите, коментира Бойчев. По отношение на софтуера, през 2015 г. пазарът ще достигне $120-125 млн., което е около 9% среден растеж.
Според Бойчев, потенциалът за постигане на ръст се дължи на няколко основни фактора: по-ниски цени на хардуера и таблетите, разширяване на достъпа до интернет, увеличаване на инвестициите за развиване на кол центрове и центрове за поддръжка, усвояване на Европейските фондове, чрез които за 2010 г. в България за ИТ сектора са инвестирани около €16 млн., а също въвеждане на електронни услуги и електронното управление.
Като основни тенденции за 2011 г. управителят на БиЕмДжи очерта разрастването на аутсорсинга на ИТ услуги, подобряването ефективността на бизнес процесите (което означава повишаване на интензивността на българския бизнес – т.е. с по-малко ресурс да се постигат по-високи резултати) и по-доброто управление на масивите от данни (в т.ч. хардуер и софтуер). „Това ще се наложи, тъй като през следващите пет години обемът на информация ще бъде удвоен”, обясни Бойчев.
По-широко ще навлязат виртуализацията и „облачните” услуги, както и използването на интегрирани комуникационни платформи.
Задължителна е промяната на бизнес модела при продажбите на софтуер, смята Бойчев. „Тенденция е вече директно да се достига до домашните потребители, както и до малкия и среден бизнес. При корпоративните клиенти се прилага директният модел за контакт и продажби. Освен това е важно да се развие интернет достъпът при предприятията. „Докато у нас от онлайн бизнес печалбата е едва 2%, то за Европа средният показател е 10%, а в Ирландия е 25%”, коментира той.
Сред силните показатели за реализиране на бизнес в България са броят мобилни абонати на човек от населението, облекчените процедури за стартиране на бизнес, развитието на телекомуникационната мрежа, както и положените усилия от страна на правителството да задържи размера на данъците.
Като слаби страни Боян Бойчев определи защитата на корпоративните интереси и законовата рамка, недостатъчната държавна ангажираност за развитието на ИТ сектора в България, липсата на възможности за инвестиции в обучение на служителите в ИТ компаниите и въвеждането на нови технологии, както и проблемите със защита на интелектуалните права.