Българска стопанска камара възразява решително срещу възлагането на поръчки без търг или конкурс на кандидати, които са 100% собственост на възложителите (in-house поръчки). Това води до елиминиране на конкуренцията, невъзможност за конкурентно определяне на цената и условията на договора за възлагане и до опасност от източване на бюджетни и обществени средства, гласи разпространената вчера позиция на камарата по повод подготвяните промени в ЗОП.
Същевременно, БСК подкрепя ограничаването на участието на подизпълнители в общия обем на поръчката, с което ще се създадат гаранции за ограничаване на случаите на формално избиране на кандидат (често чуждестранно лице), който превъзлага договорените дейности на местни лица и изнася печалбата зад граница. За да се гарантира собственото участие на спечелилия кандидат, трябва да се въведат строги правила за отчетност и доказване на това участие, препоръчва камарата.
Камарата подкрепя и обединението на всички нормативни документи в един закон, като се въведат еднакви правила за провеждане на всички обществени поръчки.
В допълнение, БСК предлага следните изменения:
• Да се отдели самото провеждане на процедурата за възлагане на големи обществени поръчки – подготовка на тръжна документация, набиране на оферти и тяхната оценка, в отделно експертно звено, извън възложителите. По този начин се прекъсва връзката между възложителите и кандидат-изпълнителите за корупционно договаряне и контролът става по-ефективен.
• Да се ограничи срокът на разплащане в договорите за възлагане до 1 месец след изпълнение на договора, съгласно Директивата за забавените плащания на ЕС. Честа практика е понастоящем да се предлагат от възложителите в проектодоговорите срокове на плащане от пет и повече месеци след изпълнение на поръчката. Тази практика води до натрупване на огромни „законово” неразплатени средства на бизнеса.
• Да се осигури по-голяма публичност на сключваните договори в регистъра за обществени поръчки чрез включване на допълнителна информация за договорените дейности, условията за плащане, сроковете, анексите, оценка на качеството на изпълнение, при съблюдаване на ограниченията за търговска тайна. Поради невъзможността да се осъществява превантивен контрол на над 15 000 поръчки годишно, публичността е най-ефикасната мярка за намаляване на корупцията.
• В комисите за оценка да се включва задължително и представител на браншовите организаци с цел осигуряване на прозрачност на провеждане на процедурата.
• Всички обществени поръчки, които възложителите обявяват не с открити процедури, осигуряващи равнопоставеност и конкурентност, а с по-непрозрачни методи, предвидени в закона само в определени случаи като изключение, да се проверяват от Агенцията за обществени поръчки за основателност. При повече от 25% от поръчките през 2010 г. възложителите са „намерили” основание да прибегнат до по-непрозрачни методи на възлагане, където възможностите за контрол са ограничени.
• Да се забрани участието в обществени поръчки на кандидати, свързани с възложителя чрез собствеността или управлението си. Основанието е, че възложителят не може да е безпристрастен в случаите, когато един от кандидатите е свързано с него дружество.
• Да се въведе изискването за задължителна гаранция от страна на възложителя (адекватна на гаранцията на изпълнителя за качествено изпълнение) при неизпълнение на неговите задължения за плащане в договорените срокове.