По-рано тази седмица в София се проведе „Домейн форум”, на който експерти на ICANN пердставиха условията и процедурата за кандидатстване за домейни от първо ниво. За ролята на обществото, държавните институции и ICANN в управлението на интернет пред участниците във форума говори г-жа Аври Дориа – консултант в областта на интернет архитектурите и управлението, с богат практически опит в различни структури към ICANN, ООН. В момента работи като доброволен научноизследователски сътрудник към Асоциацията за развита комуникация (APC). В интервю за TechNews.bg Аври Дориа заяви, че България има шанс да получи регистрация на кирилски домейн .бг.
Аври Дориа смята, че с въвеждане на новите домейни първоначално ще възникне хаос, който обаче ще роди технологични нововъдения
Г-жо Дориа, през януари догодина стартира процедурата по одобрение на новите домейни. Какво ще се промени след въвеждането им?
Не мисля, че ще настъпи някаква съществена промяна с въвеждане на новите домейни ccTLD (country code Top-Level Domain – домейни от първо ниво, които се използват от потребителите от определена държава или регион – бел. ред.) и gTLD (generic Top Level Domains – генерични домейни – бел. ред.). По-скоро ще има повече свобода. Според мен, проблемите ще се породят не от новите имена, а от онези, които ще бъдат отхвърлени. Някои правителства ще заявят „има голяма престъпност у нас, има ограничения, не можем да приемем този или онзи домейн”, докато други ще кажат „при нас има свобода на изразяването, защо не”. Затова ще се получат доста интересни дискусии относно сбодата на словото.
Ще има страни, които ще използват филтриране. Но това е грешното решение, защото хората намират доста начини да го заобиколят. Повечето ще намерят начини за ползване на новите домейни – така както в Китай хората са намерили начини да заобиколят Великата стена, както и в арабските страни са открили начини да избегнат ограниченията.
Промените от новите имена ще са свързани с новите условия и новата свобода на изразяване. Някои държави смятат, че новите домейни са подходящ начин за въвеждане на ограничения, но скоро ще осъзнаят, че блокирането на дадено име не значи спиране на достъпа до него. Поне за мен ще е интересно да наблюдавам как ще реагира гражданското общество на новата свобода на изразяване.
Съществуват опасения обаче, че може да настъпи хаос с въвеждане на новите имена на различни азбуки. Идеята има доста противници.
Всички тези азбуки вече съществуват, няма как да се върнем назад към времената на Вавилонската кула. Това, което има значение е, че въпреки определено ниво на сегментиране, информацията ще бъде достъпна, независимо от азбуката – кирилица, иврит или др. Ако нужната ми информация се намира на сайт на български, ще ползвам превод. Аз например в момента чета преведени от руски доклади – преводът на Chrome е достатъчно добър.
Мисля, че за известно време ще станем свидетели на някакъв първоначален хаос. Но в резултат на този хаос ще се появят технически иновации и повече възможности за превод. Свидетели сме, че все повече браузъри вече разполагат с възможности за превод.
Ще се получи нещо като суетнята около отваряне на Коледните подаръци – отначало всичко е хаос, всички се вълнуват от новите играчки, пробват това, играят си с онова…
След време обаче настъпва успокоение и хората започват постепенно да разбират кое как работи. От хаоса ще произлязат технически нововъведения, а хората ще получат достъп до повече информация на други езици. Новите gTLD ще дадат повече възможности на хора, чиито втори език не е английският, да ползват интернет. Ще има малко объркване в началото, но това ще е „хаосът около Коледа”, след което всичко ще си отиде на мястото, а ние ще имаме повече играчки, с които да се забавляваме.
През март т.г. на България й беше отказана регистрация на домейна .бг с аргумента, че съчетанието визуално прилича на бразилския .br. Какви са шансовете ни, въпреки отказа, да получим домейн на кирилица?
Според мен няма толкова голяма прилика. Дали имате шанс? Винаги има шанс. Ако правителството, интернет доставчиците и обществеността в България постигнат съгласие, че това е нещо добро – можете да поискате преразглеждане. Някой трябва да постави въпроса пред борда на ICANN. Но дори да не получите одобрение сега, може да имате шанс по-късно. Не мисля, че трябва да се отказвате.
Експертите по интернет сигурност не са лингвисти и затова решиха бързо въпроса с отказа. Трябва обаче да продължите да опитвате, независимо какъв ще бъде резултатът. Имате всички основания да смятате, че новият председател Стив Крокър, който е ИТ експерт – докато предишният беше специалист по интелектуална собственост – ще има различна гледна точка по този въпрос. А и самият борд вече е съвсем друг. Смятам, че трябва да опитате отново.
С развитието на интернет и бума на преносимите устройства – смартфони, таблети и т.н., все повече се разширява пропастта между бедните и развитите държави, задълбочава се т.нар. цифрово разделение. Това е един от големите проблеми днес, как може да бъде решен, според вас?
Напълно съм съгласна. Мисля, че прехвърлянето на мост над тази пропаст е една от най-важните цели. Освен това има страни, където достъпът до интернет е приритет само на мъжете, така че има и разделение по пол, има пропаст и между половете. Много хора са неграмотни и трябва да ползават само пиктограми или символи. Други пък знаят само един език и една азбука. Това е пропастта, която трябва първо да се преодолее. И когато интернет стигне до тези хора, те трябва да знаят поне един език. Доскоро трябваше да знаете задължително и английски освен матерния ви. Но с IDN (домейн имената, които се изписват на различни азбуки – бел. ред.), вече не е необходимо да ползвате и английски. В ICANN разбираме, че цената от 185 хил. долара за новите домейни е непосилна за развиващите се страни, затова разработваме програма за намаляване на тази цена за тях.
Каква ще бъде социалната роля на интернет от гледна точка събитията в арабския свят и революциите, които започнаха от социалните мрежи – като тази в Египет?
За мен интернет е двигател на свободата на изразяване. Но, разбира се, това е само първата стъпка от която и да е революция – знаете, че армията се намеси в Египет, виждате какво се случва и в Тунис. Интернет предоставя свобода на изразяване на хората, но сам по себе си не е решение на проблемите, не е достатъчен за извършване на промяната.
Мисля, че когато прозорецът на свободата бъде отворен веднъж, след това никога не може да бъде затворен напълно. Може да се направи опит – в Сирия се пробват да направят точно това. Може да опитате, но светът ви гледа. Днес всеки наблюдава всички, вече живеем в друг свят. Разбира се, ще има промяна, но тя няма да настъпи бързо. Ще има стъпки назад, но все повече хора ще си говорят в социалните мрежи. Може и да не ни харесва всичко, което другите казват, но пък става ясно от какво се нуждаят хората.
От друга страна, има противоречие: когато хората получат известна свобода, ведага след това те започват да търсят защита. Хората искат да има някаква връзка между свободата на словото и безопасността им. Затова все още се водят дискусии по тези теми.
Въпросите зададе Рада Станева