„Браншът се връща със страшна сила назад след трета тежка година”, обобщи ситуацията на пазара Людмил Стойчев от независимата агенция за анализи в ИКТ сектора CBN. Затова не беше чудно, че представители на бизнеса не просто коментираха изнесените на BizTech 2011 данни и прогнози, но и се питаха какво може да се направи и как за развитието на бранша.
Едно от предположенията беше, че на ИКТ сектора очевидно му липсва политическо лоби, което да проправя път на идеите и да брани интересите му. Какво правят четирите браншови организации за това, защо БАИТ мълчи, особено когато няма ИТ министерство и се обявява за кой ли път, че ще се прави, и то ударно, електронно правителство, питаха участници във форума-дискусия.
Милчо Боров от БАИТ заяви, че в УС на организацията има хора, които работят активно с Държавната администрация (ДА). „Когато обаче някой стане фактор в нея, коренно се променя”, коментира той и с чувство за хумор заяви, че българското е-правителство не било електронно, а електрическо. „Защо БАИТ не взема отношение по търга, не мога да отговоря”, каза Боров.
Людмил Стойчев припомни, че обявеният от кабинетa Борисов търг за е-правителство има бюджет от 18 млн. лева, като не било ясно откъде точно ще дойде финансирането.
Представителят на БАСКОМ – Бисер Иванов отхвърли обвинението в пасивност на софтуерната организация. „Бяхме помолени като експерти да оценим ситуацията. Не искаме да спрем процеса. Гоним резултати и се фокусираме върху тях”, посочи той.
„Браншовите организации не могат да вземат решения, те трябва да правят бизнес. Нито една от четирите организации в бранша – БАИТ, БАСКОМ, ИКТ Клъстър и УЕБ асоциация – не е поемала ангажимент да прави е-правителство за 10 месеца”, заяви Петър Статев от Български ИКТ Клъстър.
Имаше и много въпросителни дали след като ГЕРБ е загубила първите 2 години от управлението си, без да работи по е-правителство, ще успее да направи нещо в оставащите две.
Според Статев, нито едно държавно ведомство няма експертен потенциал в областта на ИКТ. Въпреки това все още не е ясно дали някой е чел и кой предложението на бизнеса заданията на ДА за ИТ търговете да се съгласуват предварително с експерти от сектора – идея, лансирана отдавна от бранша.
Мислейки за това как да лобират за интресите си, участниците във форума поспориха за мястото на медиите в диалога им с държавата.
„Дали позицията на браншовите организации трябва да бъде медийно отразена, или да се прибегне до натиск, не се знае. Изнасянето на бельото в медиите не винаги е най-доброто”, заяви Петър Статев.
„От какво ви е страх да кажете, че един проект не е издържан? Защо не в медиите?”, учуди се Людмил Стойчев.
„Не това е каналът! Нормалният канал за разговор с правителството не е през медиите. ИКТ Клъстерът се стреми да донесе повече бизнес на членовете си, а не да влияе на правителството”, отговори Статев.
Такава позиция застъпи и представителят на софтуерните компании Бисер Иванов. Според него, цел и фокус на БАСКОМ е образованието. „Там е фокусът ни, политиката ни е на последно място. С медиите не става! Като излезе нещо в медиите, се сменят шефове на отдели и толкова, но статуквото остава”.
Председателят на Асоциация „Телекомуникации” Антони Славински заяви, че не бива да си иска невъзможното от браншовите организации, както и че не трябва да се говори с държавата през пресата.
„Намесата и прехвърлянето на разговорите в пресата няма да доведе до нищо. Ако се върнем 3-4 години назад, спомнете си какъв диалог е имало? По проекта за широколентов достъп, след 6 години се стигна малко след „кривата круша”… Има спечелен търг от консорциум от фирми. Предложихме трима зам.-министри да се съберат и да решат как ще се финансират проектите. Защото едните пари бяха в земеделското министерство, другите – в регионалното, а за проекта отговаряше министърът на транспорта”, разказа Славински.
На въпроса на Стойчев как да се лобира, отговори Петър Статев: „Ясно и открито трябва да се лобира и трябва да е ясно кой е лобистът”, каза той и допълни, че според него няма нито една професионална организация, съпоставима по сила на влияние на организациите в Тристранката на правителството.
Представител на БСК обясни, че техният представител в Националния съвет за тристранно сътрудничество изразява позицията на браншовите организации в камарата. „Отворени сме към предложения, които да бъдат защитавани”, прикани той представителите на ИКТ сектора.
В разговора участниците си припомниха, че преди две години, само два месеца преди да дойде на власт, ГЕРБ подписа меморандум. Записаното в него обаче не се е случило и е налице „неизпълнено обещание”.
Документът е подписан от Цветан Цветанов, от страна на ГЕРБ и от тогавашния председател на БАИТ Боян Бойчев на 21 януари 2009 г. Става дума за обещанието на ГЕРБ да има Министерство на информационните технологии. След като четири години браншът имаше не министерство, а държавна агенция (ДАИТС) при управлението на кабинета Станишев, от две години ИКТ секторът отново е прибран под шапката на транспортното ведомство.
Затова Людмил Стойчев изрази учудване, че БАИТ не е излязла със становище, след като ИТ министерство очевидно няма.
Петър Статев изрази надежда от факта, че за първи път премиерът се ангажира с е-правителство и ще бъде председател на Съвета за е-управление. В съвета бизнесът ще бъде представен от двама души с право на глас, които предстои да бъдат излъчени. Според Статев, това ще бъде видим процес, а не гласуване по интернет.