Софтуерните компании: Ставаме центрове за обучение

Произвеждат ли българските университети точните специалисти за бизнеса, как се справят компаниите с ограничения човешки ресурс, къде е България като дестинация за аутсорсинг и пазаруваме ли легално софтуерни продукти – бяха част от дискутираните теми на форума BizTech 2011.

Петър Статев (ИКТ Клъстер) и Антони Славински (Асоциация Телекомуникации) се включиха активно в дискусиите на форума BizTech 2011

„Не искам моето лице да се свързва с Христо Стоичков, а с тези 8200 души, които работят в софтуерния бранш”, каза Людмил Стойчев от агенция CBN и думите му прозвучаха като реплика към последния публичен скандал за удостояването на Христо Стоичков с титлата „доктор хонорис кауза” и възникналите въпроси за българската наука и образование и кой и кое ни представят пред света.

„Ставаме центрове за обучение на специалисти. Международни компании отварят дъщерни дружества тук, предлагат 30% по-високи заплати и ни вземат хората, които сме обучили”, алармираха от организацията на софтуерните компании БАСКОМ. Резултатът от това обаче не е очакваната по-висока производителност, а само нарастване на заплатите на програмистите.

Макар компаниите да се захранват основно с кадри от университетите, от БАСКОМ се чу и мнението, че „бизнес със студенти не става”. „Разбира се, на бизнеса му трябват хора от университетите. Идват младежи с правилното математическо мислене, които лесно стават инженери или програмисти. Проблемът е, че вече се търсят хора с умения за друг тип инженерство. В тази посока частните университети се ориентират по-бързо в новите посоки, но със старите вузове се работи трудно за въвеждането на нови програми”.

Що се отнася до екипите на софтуерните компании, почти всички служители в тях имат висше образование, но се срещат и такива, които вече са на 35 г. , а все още учат. Около 90% от кадрите идват от Софийски университет и от Технически университет в София.

Антони Славински, председател на Асоциация „Телекомуникации” и шеф на департамента по телекомуникации в НБУ, каза, че не само при тях, но и в СУ и ТУ се работи по програма на университета „Карнеги Мелън”. Същността на програмата е образование с паузи, при което се редуват обучение и работа. „Това позволява да се подготвят хора с летящ старт след вуза”, посочи Славински.

Въпреки проблема с недостига на основния потенциал – хората, от бранша напомнят, че България все още стои плътно до първите три държави в класацията за най-предпочитаните аутсорсинг дестинации в света. Нареждаме се на 4-то място след Индия, Индонезия и Китай. Затова и фирмите не могат да се оплачат от липсата на поръчки. „50% от продуктите на българските фирми се правят за навън, тоест аутсорсват се”, подчертаха от софтуерната асоциация.

По време на дискусията стана дума и за проблеми с проектите в държавната администрация. Според Петър Статев от ИКТ Клъстер, един от тях е липсата на контрол за изпълнението им. „Може да се чуе следното – софтуерът бил качен на сървъра и с това изпълнителят смята, че задачата е свършена. Затова искаме да се аутсорсва контролът към външни фирми”, обясни той.

Статев изрази недоумение от административната практика да се връщат проекти, защото кандидатите не били доказали опит. „CV-то можело да бъде фалшифицирано и затова искат копие от трудова книжка. Да не говорим за непредсказуемостта на плащанията”, възмути се Статев.

Отново стана дума за забавените пари по ОП ”Конкурентоспобност”, която задържа бизнеса на компаниите, защото те чакат парите по програмата, за да си купят софтуер.

Петър Статев отвори и темата за нов, страхотен според него законодателен проблем. Става дума за законопроекта за публично-частното партньорство (ПЧП).

„Проектът на МФ и МС за закон за ПЧП съдържа два модела – концесия и договорен модел. Притеснява ме една точка в него, според която частният партньор не може да бъде обезвъзмезден и всички приходи от услуги отиват в МФ. Излиза, че частният партньор е само инвеститор. Това е закон убиец”, не скри възмущението си Статев.

Легалният бизнес работи върху 35% пазар

„През последната година дръпнахме надолу и стигнахме до 65% софтуерно пиратство, тоест легалният бизнес работи върху 35% пазар”, заяви представителят на BSA за България Велизар Соколов, цитирайки данните от доклада на IDC за нивата на пиратските продукти по света.

Според него, законодателството в областта на авторското право е на европейско ниво, законът е добър, но защо тогава се работи върху 35% пазар, попита Соколов и даде отговаря: „Защото законът е само едно добро четиво и толкоз”.

„Интелектуалната собственост не е на уважение в нашата държава. Опитваме се да работим и не законът е лош, а приложението му липсва”, съгласи се и шефът на дирекция „Авторско право” в Министерството на културата (МК) Георги Дамянов.

Според Велизар Соколов, причините за все още високите нива на пиратство могат да се търсят в няколко посоки. Една от тях е ограниченият капацитет от експерти с контролни функции към дирекция „Авторско право”в МК – едва трима души извършват проверки за използването на нелицензиран софтуер.

Соколов вижда проблеми и в съдебната процедура срещу пиратите. „В досъдебната фаза прокурорът е господар на процеса, но обикновено производството не стига до съда. Малко дела се просмукват през прокуратурата, но и тогава съдът е благосклонен към нарушителите”, коментира той и допълни, че има малко условни присъди за нелегален софтуер. Случва се дори осъдителната присъда да бъде заменена с имуществена санкция, като последната не е надхвърляла 1000 лева.

Най-високата издадена присъда за софтуерно пиратство досега е 1 година условно лишаване от свобода, а имуществената санкция – 1000 лева.

„За да има софтуерен бизнес в България, е нужна ясна политическа воля, тоест държавата ясно да бъде срещу интелектуалното пиратство, и второ – да се води държавна политика”, заключи Велизар Соколов.

Спор за това работят ли компаниите с пиратски софтуер повдигна репликата на Георги Дамянов, че дори бизнесът не желае да ползва легални продукти и иска да си ги вземе по друг начин.

„Не е така, компаниите искат да работят с легален софтуер”, възрази Людмил Стойчев, според когото пазарът на пиратството бил подценен и нивото му било под 65%, защото едрият бизнес бил почти легален.

„Корпоративният бизнес излезе на бяло, затова нашият фокус е средният и малък бизнес. Приоритет на BSA е да въведем рефлекс у средните и малки фирми за ефективно управление на софтуерните им активи”, каза Соколов.