Езикова и структурна несъвместимост, непълнота на информацията, незадоволителна бързина на отговорите и недостатъчен брой онлайн-услуги са основните проблеми на PSCs-порталите в Европа. Това е заключението в доклада „Улесняват ли наистина бизнеса в Европа точките за единичен контакт (PSCs)?” на BusinessEurope, данни от който представи наскоро БСК.
PSCs порталите бяха създадени по силата на Директива за услугите, приета през 2006 г., за да се улесни трансграничното предоставяне на услуги чрез опростяване на съществуващите процедури и премахване на правните и административни бариери пред търговията в сектора на услугите в Европа. Директивата изисква от държавите-членки да създадат PSCs, чрез които компаниите да получават съответната информация и да оформят административни формалности, които са изцяло онлайн, без да е необходимо да се свързват с няколко административни органа.
Използването на PSCs може сериозно да подобри трансграничното предлагане на услуги в рамките на единния пазар и да се стимулира икономическият растеж и създаването на работни места. Този потенциал обаче може да бъде оползотворен, ако PSCs функционират добре и отговарят на нуждите на своите потребители.
Наблюдава се различно ниво на ангажираност на националните правителства за насърчаване и подобряване на частните PSCs-фирми, се отбелязва в доклада. Първото поколение PSCs трябваше да бъде създадено до 28 декември 2009 г. във всички държави-членки. Досега само Румъния, Словакия и Словения не са го направили.
Европейският бизнес призовава Европейската комисия, националните правителства и другите компетентни органи да направят възможното, така че:
• Повече процедури и формалности да се осъществяват в онлайн-режим, като се обърне внимание върху езиковото многообразие в ЕС.
• Да се разшири обхватът на практическата информация за трудовото законодателство, ДДС-правилата, социалното осигуряване, застрахователните услуги и др.
• Да се подобри оперативната съвместимост на различните национални PSCs, като се гарантира, че електронните подписи работят и през границите на база стандартите за онлайн-идентификация и удостоверяване.
• Да се ускорят процесите по отговор на всяко искане и да се въведе автоматично разрешение след определен период от време, ако не е предложено решение в съответния срок.
• Да се опростят процедурите и да се разширят инструментите, които предлага електронното правителство.
• Да се осигури висока възвращаемост на инвестициите по изграждане на PSCs-фирми, вкл. националните правителства да се ангажират с организиране на ефективни рекламни кампании;
• Да се засилят контактите между PSCs-фирмите в Европа за създаване на стандарти по отношение на разположението на информацията в PSCs-порталите, навигацията, качеството на услугата, формулярите и др.
Бизнесът разглежда възможността за завършване на процедурите в онлайн среда като най-важната полза от PSCs-фирмите, защото това спестява време и пари и предлага лесен начин да се изпълнят необходимите задължения.
Националните бизнес организации посочват, че едва 8 от 22 частни PSCs-портали изпълняват задоволително задачите, предвидени от Директивата за услугите, което обикновено се дължи на липса на финансови и/или човешки ресурси.
Относително ниското класиране на „Предлагане на PSCs-услуги на различни езици” се дължи на факта, че към момента по-голямата част от потребителите на PSCs-услуги са местни компании.
Като цяло, предлагането на информация постепенно се подобрява. Представяната информация е по-пълна и подробна и обхваща по-широк кръг отрасли, услуги и процедури, спрямо предходната година.
Фирмите ще са доволни, ако могат да намерят повече практическа информация, извън рамките на минималните изисквания, определени от Директивата за услугите, като например информация за трудовото право, данъчните въпроси, правилата за ДДС и социалното осигуряване. В същото време, именно там е голямото разминаване между качеството на информацията, предвидена в отделните езикови версии на PSCs-порталите.
Все още липсва информация за признаването на професионалната квалификация и за застрахователните услуги.
91% от изследваните PSCs-портали предлагат основна информация и/или други услуги в повече от една чуждоезикови версии, докато година по-рано този процент е бил 83,3. От 22-те тествани PSCs само в две държави – България и Франция, се предлага информация само на националните езици. Полските и поротугалските PSCs предлагат множество преводи чрез онлайн преводач. В останалите 18 PSCs се предлага само базова информация на английски език, която е твърде обща и не може да се разчита на нея. Освен това, формулярите за изтегляне и онлайн-процедурите в повечето случаи са достъпни само на националния език.
Фирмите съобщават, че дори PSCs-порталът да е достъпен на английски език, свързаните уебсайтове на съответните компетентни органи често не са преведени.
Изпълнението на административните формалности изцяло онлайн все още не е реалност. Онлайн-услугите са достъпни на задоволително ниво в малко от тестваните PSCs. В повечето случаи PSCs предлагат само ограничен кръг процедури в онлайн среда, а често процедурите може да бъдат започнати онлайн, но завършването изисква одобрение на компетентен орган, контакт чрез електронна/обикновена поща или посещение в офис.
Повечето PSCs изискват официална регистрация за достъп, като се събира голям обем фирмена информация и това често притеснява фирмите по отношение гарантирането на правилната обработка и използване на данните за компанията.
Същевременно, PSCs-порталите са станали по-„дружелюбни”. Почти половината от изследваните PSCs-портали сега са по-лесни за употреба спрямо предходната година, като са подобрили структурирането и филтрирането на информацията. Разочароващо е качеството на обслужване от страна на българските, френските и италианските PSCs, основно поради твърде бавните отговори на исканата допълнителна информация;
Само половината от изследваните PSCs предлагат на компаниите редовна обратна информация за текущи процедури, което показва, че няма подобрение в сравнение с предходната година.
Текущото ниво на ползване и обща осведоменост за PSCs е все още ниско, като значително се различава между отделните страни. В Швеция, например, ги ползват 158 000 посетители средно на месец, докато в Чешката република се правят само 285 молби на месец. Въпреки промоционалните условия на европейско и национално ниво, все още голяма част от фирмите, особено МСП и стартиращите, не са наясно с предимствата и възможностите на PSCs-порталите.
Трансграничните услуги съставляват само 5% от БВП на ЕС, в сравнение със 17% за стоките. Само 8% от европейските МСП в сферата на услугите оперират и в други държави-членки. Икономическият резултат от пълното прилагане на Директивата за услугите варира между 60 и 140 млрд.евро, което е потенциал за икономически растеж на ЕС от около 0,6-1,5%. Според изследване, проведено в Холандия, използването на PSCs би могло да донесе икономии до 60 млн.евро на година в тази страна.