3D печатът по пътя на виртуалната реалност

Винаги е имало тенденция много хора да се увличат по нови идеи, които звучат като обещание да променят радикално човечеството. Една такава идея някога беше виртуалната реалност, подкрепяна от компютърните маниаци, а ето, че сега се говори за 3D печат.

Факт е, че 3D принтерите вече влизат във финансовия „обсег“ дори и на любителите, тъй като цените им на щатския пазар паднаха под 1100 долара. И на мнозина се струва, че скоро всеки ще може да има в дома си 3D принтер и да „отпечатва“ всякакви вещи, които са му потребни.

Това не е просто незряло, това е абсурдно, категоричен е авторът на Technology Review Кристофър Мимс. Ето неговите аргументи.

3D печатът, подобно на виртуалната реалност по-рано, е една от онези технологии, които показват тенденция да бъдат дълго и трудно възприемани, но въпреки това движени от бързия напредък на технологиите.

Но идеята, че 3D печатът не след дълго ще се превърне в „зряла“ технология, която може да възпроизвежда всички стоки, на които ние разчитаме, означава изцяло да се пренебрегне сложността на модерното производство, и по-точно – предизвикателствата на работата с материята.

От една страна е механизмът. Повечето 3D принтери полагат тънки слоеве от екструдирана пластмаса. Това е чудесно за създаване на евтини пластмасови играчки с ограничена пространствена „резолюция“. Ала отпечатването на гейм-конзола или iPhone съвсем не е същото.

От друга страна стои въпросът за околната среда, здравето и издръжливостта – все причини, поради които не е възможно вещите да се правят на 3D принтер.

Защитниците на 3D печата пренебрегват изцяло и факта, че много от това, което ние използваме днес, продължава да се прави от естествени вещества. Има много случаи, в които дървото е по-здраво от стоманата, например. А преминаването към природни продукти за изработката на опаковки показва, че силата и достъпността на хартията, бамбука и дори гъбите в бъдеще ще гарантира все повече от всичко това.

Желанието 3D печатът да надделее над традиционното производство трябва да бъде признато за това, което е: само идеология. Как бихме могли да се сдобиваме с всички потребни стоки от една „кутия“ в ъгъла на нашия дом? Това звучи атрактивно, но не бива да се прекалява с подобна идея.

След всеобщото вдъхновение и истерия ще има завой „надолу“ в интереса. Без съмнение ще наблюдаваме много интересни приложения за 3D печата, но нека бъдем реалисти – най-голямо въздействие ще имат тези сфери в рамките на традиционните заводи, където бързото създаване на прототипи е от огромно влияние.