БСК предлага Кодекс на образованието

Българската стопанска камара предлага да бъде подготвен и приет Кодекс за образованието (Образователен кодекс), който да интегрира всички закони в тази област. Правната уредба на различните форми на образование в значителна степен е фрагментирана, обемна и понастоящем не създава необходимите връзки между общото и професионалното образование и системата на висшето образование, както и предпоставки за реализация на концепцията за ученето през целия живот, посочват от камарата.

С приемането на Кодекс ще се уредят трайно и изчерпателно обществените отношения и връзките между различните форми на образование и обучение, очакваните резултати, възможностите за преход от една в друга форма на образование и обучение, се казва в писмо на БСК до отговорните институции по повод проекта на закон за предучилищното и училищното образование.

БСК предлага при обсъждането на законопроекта да бъдат разгледани и, по целесъобразност, приети няколко предложения и наредба към проекта на Закон за предучилищното и училищното образование, които ще улеснят спешното изграждане на електронни регистри за образователния статус на всички български граждани.

Понастоящем не съществува изчерпателна информация, достъпна в е-формат за образователния и квалификационен статус на отделните граждани. Няма държавна институция, която да анализира и актуализира информация за индивидуалния и агрегиран образователен и квалификационен профил. Липсва обща е-платформа и възможност за агрегация на тази информация на нивата на отделни предприятия и организации, на нивото на икономическата дейност, на регионално и национално ниво.

Всичко това ограничава възможностите за адекватно планиране на приема, разработването и актуализирането на учебните програми в средните общообразователни, професионални училища и ВУЗ. Затруднява се последващата реализация на завършилите специалисти, текущото и дългосрочно балансиране на пазара на труда, мобилността на работната сила.

Същевременно, информация в този и по-широк обхват се събира и обработва, изграждат се или вече функционират съвместими електронни регистри, информационни системи с регулиран онлайн достъп в редица европейски и други водещи страни (Холандия, Естония, Белгия и др.).

Създаването на съвместими електронни регистри (бази данни) като част от и спешното приемане на необходими промени в законодателството и подзаконовата уредба ще осигури липсваща информация на национално, регионално, браншово, фирмено (ведомствено) и персонално ниво за българските граждани.

В тази връзка БСК предлага да бъдат регламентирани функциите и отговорностите на водещите държавни органи, вкл. МС, МОМН, НАПОО, МТСП, „АЗ”, НАП, ГД ГРАО и др. На базата на критично важните промени в Закона за предучилищното и училищно образование трябва да бъде приета Наредба за създаване и поддържане на електронни регистри за образователния и квалификационен статус на гражданите, която да  регламентира:

• задължения за разработване на стандартизирани съвместими електронни регистри за образователния и квалификационен статус на всички български граждани и информационна система (ИС), поддържана от МОМН;

• обхват и реквизити на подаваната информация, съвместимост с ИС на НАП/НОИ (регистрирани трудови договори), ключ за връзка между отделните класификатори (професионални направления и специалности) за периода 1965 (1970) – 2012г.;

• задължени лица, подаващи еднократно или текущо данни към информационната система  по електронен път – предприятия (работодатели), самонаети лица, Агенция по заетостта, Агенция за социално подпомагане, регионални инспекторати по образованието (за подрастващи от предучилищното образование), средни и висши училища, ВАК, ЦПО;

• срокове за първоначално (еднократно) и текущо подаване на данни;

• санкции (неподаване на данни, неверни данни, отговорност при документна измама по НК).

На тази основа следва да се проектират, тестват и внедрят съвместими електронни регистри (бази данни) за образователния и квалификационен профил на работната сила, поддържани от МОМН, свързани с ИС на НАП, НОИ и ГД ГРАО (регистрирани трудови договори и самонаети/самоосигуряващи се лица).

След изграждане на регистрите и ИС могат да бъдат генерирани различни услуги и приложения според потребителя на съответната информация. Осигуряват се възможности за достъп при регламентиран режим на определени групи потребители (МОМН, МТСП в пълен обхват, предприятия-работодатели само за заетите по трудов договор и т.н.).

Коментар