Една от идеите за създаване на работещо електронно правителство е технологичното централизиране на данните и регистрите. Това обясни Васил Христович от БАИТ по време на форума “BizTech 2012”, организиран от CBN, „Принт енд Пъблишинг” и TechNews.bg, с подкрепата на Булмаг АД и ЦАПК Прогрес.
 Васил Христович застъпи идеята за технологично централизиране на данните и регистрите |
Идеята е държавните органи – министерства и агенции – да “пълнят” съответните данни, с които боравят, без да имат грижа за технологичното обезпечение, а в същото време самите бази данни, софтуер и сървъри за тези данни да се поддържат от една организация, която се занимава единствено технически с регистрите.
Това би позволило и лесното свързване на отделните системи и регистри. Тъй като ги стопанисва една организация, връзката може да се изгради лесно.
Именно връзката е един от основните проблеми до момента – липсата на комуникация между отделните системи и между ведомствата, които ги стопанисват.
“Това ще значи да се централизира цялата държава от технологична гледна точка”, контрира проф. Вихър Кискинов, експерт в областта на правото и електронното правителство. “Стане ли това, ще възникнат сериозни проблеми със защитата на личните данни”.
Според проф. Кискинов, има държави, които именно поради загриженост за личните данни категорично отхвърлят идеята за централизацията на данните. Такива например са Франция и Чехия.
A, "анонимно" често се изявява като специалист по всичко. гледам пуснали новина, ще прочета, а той вече се разписал отдолу. Сигурно само заглавието чете, другото той го знае.
А централизацията на личните данни мен лично също ме притеснява. Но повече от това не мога да коментирам.
До този дето се е писал анонимно. Много повърхностно и елементарно. Личи си че хем не разбира от центрове за данни и дори от Интернет, а пък пише като подивял. Почти всички днешни ИКТ технологии все повече разчитат на Де-централизация – това е бъдещото. Това че потребителите получават единен вход в система не означава, че това е централизация. Изобщо самият Интернет разчита на основно на идеята за ДЕ-централизация, също така централизацията на едно физическо място е просто смешна и просташка идея. Ако всичко е централизирано при най-честите атаки DDoS и всичко спира, както и едно природно бедствие и/или терористичен акт или военен удар от друга държава по една единствена сграда с центъра за данни е просто свършено и безвъзвратно затрито.
Всичките проблеми с ИТ в България идват от неграмотни и крадливи началници и не на последно място най-нежеланата работа е ИТ специалист в отделите в държавната администрация – поради липса на интерес от квалифицирани кадри там отиват отиват да работят псевдо специалисти не превишаващи нивото на една секретарка.
Централизираният вариант означава един дата център, който:
– Ще се оханява от много пазачи,
– Ще има десетки камери за видеонаблюдение.
– Ще е изграден със софтуер, проверен от топ софтуерни спиалисти.
Децентрализираният пък означава множество центрови за данни, всеки от които:
– Я има един пазач, я няма.
– Ще има 2-3 камери за наблюдение – интересно, дали ще обхванат всичко.
– Ще притежава софтуер, писан от някой си (е, ако поне това не е централизирано).
И сумарно погледното ще има много повече разходи за персонал и материали (отоплението на персонала, например).
Така погледното централизацията е даже по-сигурно решение. Защитата на личните данни ще зависи не от това къде са данните, а от това централизираните данни как и на кого се предоставят от мястото им за съхранение. Съществуват надеждни криптографски алгоритми, които няма да допуснат открадването на личните данни "по трасето".
Всъщност "загриженост за личните данни" е нормално да има (както е за споменатите държави), но не заради опасност от открадването им, а заради опасност от посегателство (да го наречем подготвена механична (бомбена) терористична атака) върху споменатия център за данни.
1. Не връзката, а единният метод за изграждане на е-правителство е проблемът на българското развитие повече от 10 години.
2. Централизацията има много аспекти.
Едно е да се централизира управлението на целия процес, което неминуемо води до прилагане на единна методология и поради това изглежда много привлекателно.
Второ е да се централизира създаването на софтуера, което не отрича изпълнението чрез обществени поръчки и търгове.
Трето е централизацията на следващите усилия по поддържане на направеното.
Четвърто е да се изгради централизирана софтуерна архитектура на е-правителството, което НЕ непременно води до централизация на данните.
Пето, което поражда загриженост, е централизиране на личните данни на гражданите.
3. Въпреки че горните аспекти на централизацията донякъде взаимно се обуславят, при едно грижливо обмисляне и проектиране може да се използват преимуществата както на децентрализацията, така и на централизацията.
Там, където технологиите позволяват, където обединяването ще доведе до полезни ефекти и където няма вредни ефекти – като например нарушаване на личния живот, е препоръчително централизиране на ресурси.
Спрямо дейности и услуги, реализацията на които изисква засилен междуорганизационен обмен, може и е препоръчително използването на интегриращи софтуерни архитектури и технологии, вкл. облаци, DataWarehouses, DataMarts и пр.
4. Има още много какво да се каже по повод методите, осигуряващи единство на е-правителството, е-управлението и пр.