Защо интернет не може да убие традиционното образование

Идеята, че интернет ще повлияе на колежите по същия начин, по който повлия на журналистиката и шоубизнеса, изглежда се превръща в конвенционална мъдрост в някои определени елитни кръгове. Според икономиста Тайлър Коуен всичко, включително и висшето образование, в близко бъдеще ще започне да прилича на музикалната индустрия – ще бъде изцяло преобърнато от силата на интернета, пише The Atlantic.

Съвсем наскоро ректорът на Вирджинския университет беше временно уволнен, тъй като според училищният съвет той не наблягал достатъчно на онлайн обучението. Поради протести от страна на преподаватели и студенти обаче ректорът се върнал на поста си.

Питър Тийл е най-яростният критик на колежите, окуражавайки младото поколение да напуска подобни висши заведения. Без съмнение уеб мрежата ще промени начина, по който хората учат. Също така увеличаващата се такса за колежите е обществен въпрос, който трябва да се реши възможно най-бързо. Въпреки това  със сигурност интернетът няма да сложи край на висшето образование такова, каквото го познаваме сега, смята Джордан Уейсман, редактор на The Atlantic..

Защо световната мрежа няма да промени висшето обучение?

1. Не съществува по-добър модел на образование от известния ни днес.

Иновациите не могат да разрушат старите порядки просто като се конкурират с тях. Това би могло да стане само ако новото окаже влияние върху приходите на установеното.

Музикалната индустрия игнорира интернета, опита се да го изкара нещо несъществуващо, а след това разреши на Apple ефектно да манополизира дигиталните музикални продажби и по тази начин даде право на Стив Джобс да поставя цени от 99 цента за песен.

Журналистиката, от своя страна, видя как стойността на собствените й рекламни долари се понижи заради изобилието от онлайн медии.

Както отбелязва Дейвид Крапф от университета Джордж Вашингтон, ако интернет някога тръгне да завладява висшето образование, то първо промяната ще се отрази върху бюджета на колежите, а до този момент няма данни за нещо подобно.

Простата истина е, че никой досега не е измислил как да изгради изгоден и висококачествен онлайн университет. Най-голямата инвестиция, правена някога в интернет обучението, идва от комерсиалния сектор и меко казано резултатите са никакви. Завършилите висши заведения, подпомогнати от организации с комерсиална цел, имат много по-малко перспективи за бъдеща професия отколкото връстниците си, които посещават университет или колеж с нестопанска цел.

По-лошото е, че този вид учебни заведения са и скъпи. Според последната статистика на американското министерство на образованието, средната чиста цена за посещаването на бакалавърска програма към комерсиално училище е почти $21 000 на година. За държавни висши заведения цената е $10 000, а за частни, с нестопанска цел училища  – $19 000. Година в университета Финикс е струвала приблизително $25 987 в периода 2009–2010 г., а през 2008-2009 – с до 7% по-малко. Но високите цени дори не помагат на тези институции да печелят повече.

Въпреки възможностите, които интернет предлага, няма как образованието да не изисква повече интензивен физически човешки труд. Освен изпити под формата на тестове, които можеш да вземеш без проблем онлайн, нужни са инструктори. Те имат важна роля – дават различни задачи, организират дискусии и помагат на ученици, които изостават с материала.

Бизнес училищата определено привличат интерес – в началото на века около 450 000 са записаните ученици, а през 2012 броят им надхвърля 2 милиона. Но този растеж не е за сметка на упадъка на традиционните учебни заведения. През миналото десетилетие обществените колежи са привлекли 3,3 милиона ученици, а обикновените частни колежи около 700 000. Всъщност заради нуждата от по-високо образование възможностите са се увеличили, позволило се е на комерсиалните училища да привлекат агресивно вниманието на млади хора.

2. Колежът е нещо повече от образователна институция

Всеки завършил колеж може, колкото и смътно, да си спомни, че тази институция прави и друго освен да обучава. Тя предоставя на завършилите почти моменталното одобрение на различни работодатели. Не всички компании имат време да интервюират всеки един кандидат за работно място и да тестват неговите професионални умения. Те просто съкращават процедурата, когато преценяват дали даден 22-годишен човек е подходящ  за фирмата им или не. Така че, една степен, издадена от елитно висше училище, е нещо изключително важно, като дори в Силициевата долина на нея се обръща сериозно внимание.

Но преди всичко, колежът  позволява на обучаващите се в него да се изградят като хора. Съучениците сформират приятелства помежду си, стават част от различни екипи. Младите също така получават шанса да учат в действително място, в професионални лаборатории например. Също така учениците се учат как да общуват лице в лице с авторитетни личности. Чрез всичко това се създава един дълъг, но важен преход от детството към зрелостта.

Самообразоващите се хора не могат да получат нито този ценен опит, нито професионална помощ, а още по-малко категоричното одобрение за дадена работа. Заради това едва ли търсенето на места в колеж просто изведнъж ще намалее.

Това, което е по-вероятно да се случи, е колежите да се научат да използват онлайн технологиите, за да намаляват разходите си във време, когато са под напрежение заради пари. Най-вероятно подобно нещо ще стане бавно, но ще се случи. Процесът може да доведе до намаляване на броя на преподавателите в университета поради факта, че все повече и повече ученици посещават само по-важните курсове.

Може да се експериментира и със създаване на усамотени, интернационални кампуси, на  чиято територия да се полагат грижи за студенти от всяка точка на света. Но начинът, по който младите се обучават, да се промени коренно? Едва ли това ще се случи, колкото и упорито да се внушава.