Водните знаци датират от 13 век, когато производителите на хартия намерили начин да „маркират” листовете с траен, едва забележим подпис, за да обозначат или произхода на хартията, или собственост на кого е, а понякога и двете. Водните знаци са изминали дълъг път и компании като Macrovision и Digimarc направиха невероятно постижение, предлагайки технология за дигитално “водно маркиране” на днешните доставчици на съдържание.
Предложението е просто: видео и аудио файловете се движат свободно онлайн, без DRM (Digital Rights Management) защита, но собствениците се компенсират по някакъв начин, когато файловете се пускат или се осъществява достъп до тях. Това е основната идея на най-новия патент на Digimarc.
Според регистрирането му в службата за патенти и търговски марки на САЩ (US Patent and Trademark Office), методът на Digimarc за контрол на разпространението на снимки, видео и/или аудио файлове е мониторингова услуга, която сканира Интернет. Системата даунлоудва аудио, видео и снимки и след това ги сканира за водни знаци. Ако тя открие воден знак, разпознава го и след това се свързва с регистрирания собственик на знака, за да го информира за откритието си.
Digimarc съобщи наскоро за успешното приложение на патента си, но той съществува от доста дълго време. Първоначално патентът беше регистриран през ноември 1998 година, много преди да бъдат създадени YouTube и MySpaces. Сега компанията рекламира своята система за контрол като лек за това, което мъчи въпросните публично достъпни сайтове в мрежата. Според Брус Дейвис, председател и изпълнителен директор на Digimarc, цитиран от arstechnica.com, системата може да помогне да се създадат „осъществими бизнес модели” на една арена, изпълнена с „разрушителни промени в разпространението и потреблението на забавление”.
Голяма част от предложеното съдържание в YouTube, например, съдържа забавление със защитени авторски права. Ако обществените сайтове в мрежата имплементират софтуера да проверява всеки поток от информация, те ще могат да идентифицират материалите със защитени авторски права, да направят доклад, да преговарят за цената на файловете и да продават насочена реклама за свързаните с дадената компания продукти и услуги. Няма нужда да се пречи на потребителите. Всъщност, специфичната идентификация на съдържанието може да доведе до доставка на свързаните с него продукти и услуги, предназначени за увеличаване на ползите за потребителите, смята Брус Дейвис.
За да работи цялата тази система, играчите на всички нива трябва да се включат в нея. Телевизиите ще трябва да добавят идентификационни водни знаци към своите предавания в сътрудничество с притежателите на авторските права и освен това и двете страни ще трябва да регистрират водните си знаци в системата. Така, в случай, че един потребител намери някакво предаване и го качи онлайн, сканиращата система ще го открие и ще докладва къде се намира в мрежата.
Въпреки че системата не е предназначена да се качва на P2P мрежи или частни хъбове за споделяне на файлове, тя е предвидена да търси материали с водни знаци в публични сайтове с огромна аудитория. Като такова, решението е насочено повече към сайтове от типа на YouTube и доста по-малко към случайното пиратство.
По принцип хората намират за несериозни повечето решения за водно маркиране, защото те приличат повече на решения, които търсят проблема, а не го решават. Сега, когато Google се научи по трудния начин, че притежателите на съдържанието искат да им се плаща, когато то се показва в YouTube, е много вероятно да се видят повече подобни решения в бъдеще.