В последните няколко години биоинженерите експериментират с микро-и наноразмерни устройства, които се придвижват за сметка на химични реакции между материалите, от които са направени, и окръжаващата ги среда. Учените се надяват някой ден тези малки двигателчета да доставят лекарства в организма на човека. За съжаление, подобни устройства изискват токсичен водороден прекис като източник на гориво, което ограничава тяхното използване в човешкото тяло.
Пореден експеримент, този път с използване на водата като източник на енергия за микроскопичния двигател, проведоха учени от Калифорнийския институт в Сан Диего. Придвижването се обезпечава от реакция на алуминий и вода, при която се образуват газови мехурчета, които бутат устройството напред. Учените са формирали сплав от алуминиеви частици и течен галий, като са покрили с титан едната страна на частиците, а другата е взаимодействала с водата.
По време на тестовете с вода е постигната скорост 3 милиметра в секунда, предаде Chemical & Engineering News. В други водни разтвори, като соли, кръвен серум и клетъчен „бульон” частиците се движат по-бавно.
Все още технологията е далеч от реално използване за целите на медицината.Частиците оцеляват броени минути в обикновена вода и солен разтвор, след което се разтварят напълно. Като се има предвид ниската скорост на придвижване, това време е крайно недостатъчно за доставка на лекарства в организма на човека.
Проблем е също така отделянето на алуминия и галия при разтваряне на микромоторчето, а тези елементи са доста опасни за клетките.